Определение № 2207 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2024 г.

за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби- по касационна жалба на „Е.-99“ ЕАД, със седалище в гр.Е., подадена чрез адв. Д. и по касационна жалба на И. Д. И., подадена чрез адв.П., срещу решение №351 от 21.06.2024 г. по в.гр.д. №276/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна на решение №91/28.09.2023 г. на Районен съд-Елена, постановено по гр.дело №169/2022 г. като краен резултат по иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ е осъдено „Е.-99“ ЕАД да заплати на И. Д. И. сумата от 57 190лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане. В останалата част е отхвърлена претенцията за разликата до предявения размер от 110 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди. С касационната жалба на „Е.-99“ ЕАД, гр.Е., ответник по исковата молба се обжалва въззивното решение, в частта, с която е уважен предявения иск по чл.200, ал.1 КТ за сумата от 57 190лв.-обезщетение за неимуществени вреди. Смята, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от „Е.-99“ ЕАД- ответника по предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ при оплакване, че въззивният съд, във връзка с направеното възражение още с отговора на исковата молба, е отказал да приспадне получените от ищеца суми от НОИ от обезщетението за неимуществени вреди и това е довело до двойно плащане и до неоснователно обогатяване е поставен въпрос: Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалато при трудовата злополука лице обезщетение /за временна неработоспособност/ и /или пенсия от обществено осигуряване ? Поставеният въпрос е посочено, че е обуславящ за изхода на делото и е решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи практика на ВКС – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК-решение №77/13.04.2018 г. по гр.дело №2735/2017 г., на IV г.о. на ВКС, решение №321/26.04.2010г. по гр.дело №4161/2008 г. на IV г.о., решение №227/25.10.2016 г. по гр.дело №1405/2016 г. IV г.о., решение №208/12.05.2020 г. по гр.дело №4301/2019 г. на III г.о. Настоящият състав на ВКС констатира, че отговорът на поставения по-горе въпрос от касатора е обусловен от разрешението на въпроса, предмет и на образуваното тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и /или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ? “. Поради това производството по делото следва да бъде спряно по аргумент от чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,