Определение № 50642 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 855/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по 1) подадената чрез юрисконсулт М. В. касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД (първи предпочитан ответник), 2) подадената чрез адв.А. Д. касационна жалба на Б. А. А. - двете срещу решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София и 3) подадената чрез адв. Елена Петрова касационна жалба на Б. А. А. срещу решение № 891/23.07.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София за изменение и допълване по реда на чл.248 и чл.250 ГПК на решение № 325 от 02.04.2021г. С решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София е отменено частично решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС в частта за отхвърляне на предявения от Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД главен иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., както и в частта за разноските, и е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К., на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на съпружески начала М. Н. при ПТП на 26.11.2016г. в размер на 120 000лв; оставено е в сила решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС в частта за отхвърляне на иска на Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД за размера над 120 000лв. до пълния предявен размер от 170 000лв.; обезсилено е решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС в частите за осъждането на Гаранционен фонд да заплати на Н. К., на осн. чл. 557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на съпружески начала М. Н. при ПТП на 26.11.2016г. в размер на 120 000лв. и за отхвърляне на иска на Н. К. против Гаранционен фонд за размера над 120 000лв. до пълния предявен размер от 170 000лв., и са присъдени разноски в тежест на ЗК „Лев инс“ АД. Решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София е постановено при участието на Б. А. А., трето лице-помагач на ЗК „Лев инс“ АД и Гаранционен фонд, и ЗАД „Армеец“ АД, трето лице-помагач на ЗК „Лев инс“ АД. Решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София е изменено и допълнено по реда на чл.248 и чл.250 ГПК с решение № 891/23.07.2021г., с което е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К. законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане и 254.82лв. разноски в производството пред СГС и е отменено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати 254.82лв.разноски на Н. К.. По касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД:Независимо, че това не е изрично посочено, с нея е обжалвано измененото и допълнено по реда на чл.248 и чл.250 ГПК решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София в частите, с които е отменено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС за отхвърляне на предявения от Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД главен иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., и е постановено друго за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане и са присъдени в тежест на ЗК „Лев инс“ АД разноски по съразмерност, както и в частите, с които е обезсилено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС в частите досежно иска на Н. К. против Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 000лв. В касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД са въведени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност– касационни основания по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК.Искането е за отмяна и за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Дали в случаите, при които регистрационни табели на МПС са издадени при специален регистрационен режим и са издадени с оглед обезпечаване осъществяването на търговска дейност по внос и износ на автомобил и за тестване и придвижване на превозните средства, и тези регистрационни табели не са използвани за автомобил, който е собствен или предоставен на консигнация на търговеца, покритието по договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен преди издаването на временните регистрационни табели, е приравнено на застрахователното покритие, съгласно чл.267, ал.2, т.1 от КЗ? 2.Дали в случаите, при които данните от Информационния център на Гаранционен фонд и данните от застрахователната полица и договор относно обекта на застраховане частично не съвпадат може да се приеме наличие на валидно застрахователно покритие само въз основа на съвпадане на данни от справката и индивидуализиращите белези на конкретно превозно средство, участващо в транспортен инцидент? 3.Валидността на основанието за използване на временни регистрационни табели за придвижване на МПС определящо ли е за валидността и покритието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно - в случаите, при които временните регистрационни табели не са използвани по предназначението, за което са използвани, това обстоятелство изключва ли от предмета на договора по см. на чл.344, ал.1 КЗ превозното средство, за придвижването на което са били използвани? 4.Дали в случаите, при които индивидуализиращите данни за МПС, отразени в справката от Информационния център на Гаранционен фонд, не съвпадат в цялост и едновременно с индивидуализиращите данни за МПС, участващо в транспортен инцидент, и с тези, отразени в съдържанието на застрахователния договор, отразено в неговия носител – застрахователна полица, е налице основание да бъде прието наличие на застрахователно покритие по договор за задължителна застраховка„Гражданска отговорност на автомобилистите“? 5.За наличието на застрахователно правоотношение и неговата валидност в случаите, при които при и с оглед използването на превозното средство е нарушен специален регистрационен режим за МПС. 6.В случаите на установено конкретно поведение на пострадалото лице, което не съответства на предписаното от закона, което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на вредоносния резултат в конкретната му проява, кои елементи от поведението на пострадалия следва да се съобразяват с оглед определяне на конкретното изражение на съпричиняването и каква е тяхната тежест при оценката на доказателствата, при които са настъпили вредите? 7.Кои обстоятелства определят да бъде прието поведението на пострадалия като елемент в причинния процес, довело до възникване на транспортен инцидент и относно критериите за съпоставянето му с оглед формиране на изводите относно конкретното изражение на осъщественото съпричиняване? Наред с това, са въведени доводи за очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК. По касационната жалба на Б. А. А. (подпомагаща страна ЗК „Лев инс“ АД и Гаранционен фонд) срещу решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 2638/2020г. на Апелативен съд - София: Тя има напълно идентичен предмет с този на касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД.Основано на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на процента на съпричиняване. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния материално правен въпрос: 1.За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По него касаторът се е позовавал на ППВС № 4/23.12.1968г. Касаторът Б.А. е въвел и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния материално-правен въпрос: 2.Следва ли да се намали размерът на обезщетението за претърпени вреди от настъпило ПТП по причина наличие на собствено неправомерно поведение на пострадалото лице? Наред с това, е поддържано основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност. 3.По касационна жалба от подпомагащата страна Б. А. А. срещу постановеното по реда на чл.250 и чл.248 ГПК решение № 891/23.07.2021г. за изменение и допълване на решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 20201000502638 на Апелативен съд – София.В нея са въведени доводи за недопустимост, основани на твърдения, че молбата, въз основа на което е постановена е подадена извън срока по чл.248 и чл.250 ГПК. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът при вземане на решението си да посочи в същото точната правна квалификация на искането, по което се произнася, и липсата на точна квалификация представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? 2.При подаване на искане до съда извън законово-регламентирания срок следва ли то да се разгледа или следва да се остави без разглеждане като недопустимо и представлява ли подаването извън срок от страната на нейното искане абсолютна процесуална пречка за разглеждане на молбата на страната по същество? Наред с това, е въведено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност. Тъй като не е подадена касационна жалба от страните, имащи правен интерес от обжалването му в тази част, измененото и допълнено решение № 325 от 02.04.2021г. по възз.гр.д. № 20201000502638 на Апелативен съд - София е влязло в сила в частта за потвърждаване на решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС, с което е отхвърлен искът на Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000лв. до пълния предявен размер от 170 000лв. В писмени отговори ищцата Н. К. и Гаранционен фонд излагат доводи, че липсва основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, както и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендират за присъждане на разноски, като ГФ претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивният съд е приел за установено от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 516/26.11.2016г., за който е посочил, че е официален свидетелстващ документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, че на 26.11.2016г. ок.1.45ч. е настъпило пътно произшествие между автомобил „Форд Мондео“, с временен рег. № 005Б860 и автомобил „ВАЗ 2121“ с рег. [рег.номер на МПС], в резултат на който е причинена смъртта на три лица, едно от които е М. Н.. Установил е, че процесното ПТП е настъпило на пътя между [населено място] и гр.Г.О. на ок.185 м след табелата за [населено място], в тъмната част на денонощието, на продължителен прав участък, с влажна асфалтова пътна настилка от наличието на мъгла, която е намалявала далечината на видимостта.Решаващият състав е приел, че механизмът на ПТП е бил следният: автомобилът „ВАЗ 2121“ е бил спрян, с включени фарове на къси светлини, срещу посоката си на движение в лентата за насрещно движение, с левите си колела на левия банкет, в посока от [населено място] към [населено място], а пътуващите в него, сред които и водачът М. Н., са били излезли от автомобила и застанали зад него, за да организират изваждането от канавката на друг, катастрофирал преди това автомобил, когато автомобилът „Форд Мондео“, управляван от Б. А., се е движел в дясната си пътна лента в посока към [населено място], на къси светлини, със скорост ок.100-101 км./ч.Въззивният съд е приел за установено, че скоростта, с която се е движел управляваният от Б.А. лек автомобил е била над разрешената и по-висока от технически безопасната скорост от 62 км./ч. за условията на реалната метеорологична видимост.Установил е, че при тези условия Б.А. не е видял своевременно фаровете на спрелия автомобил „ВАЗ 2121“ и се е поставил в невъзможност да задейства спирачките, като е ударил, без да спира, челно автомобила „ВАЗ 2121“ със скорост ок 100 км./ч, който е бил отблъснат назад със скорост от ок.56 км./ч и е ударил стоящите зад него четирима души.Въззивната инстанция е приела за установено от заключението на вещото лице по делото, че причините за настъпване на пътното произшествие са както действията на водача на лекия автомобил „ВАЗ 2121“ М. Н., изразяващи се в спиране на автомобила в лентата за насрещно движение, без да постави предупредителен светлоотразителен триъгълник на безопасно разстояние, така и действията на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“, изразяващи се в движение със скорост над разрешената и значително по-висока от технически безопасната при движение при наличие на мъгла и собствените му възможности, както и управление на МПС с концентрация на алкохол 1.63 промила, с което се е поставил в невъзможност дори да задейства спирачките на автомобила.Установил е от заключението на вещото лице по делото, че пострадалият М. Н., дори да е видял фаровете на автомобила „Форд Мондео“, за 2-3 сек. не е имал възможност да възприеме опасността, да се ориентира и да реагира за избягване на удара, както и, че водачът на автомобила „Форд Мондео“ Б.А. не е могъл да види М. Н., дори и той да е носел светлоотразителна жилетка, тъй като той се е намирал зад автомобила „ВАЗ 2121“ и видимостта е била намалена, поради мъгла.Въззивният съд е приел за установено от заключението на СМЕ по делото, че в резултат на ПТП М. Н. е получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която е причинила смъртта му.Установил е от показанията на разпитания по делото свидетел С. К., че ищцата и М. Н. са живели заедно в продължение на 20 години, през които им се е родило дете, двамата са имали добри отношения, разбирали са се и са се грижели заедно за детето, семейството им е разчитало основно на доходите на М.Н., а ищцата е възприела тежко смъртта му и се е променила, постоянно е плачела и е получавала задушавания, налагащи използването на успокоителни медикаменти.Приел е, че на 11.01.2017г. ищцата Н. К. е предявила претенция пред ЗК „Лев инс“ АД, а на 11.04.2017г. – пред ГФ, който е отказал изплащане на обезщетение, поради наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.Въззивният съд е приел за установено, въз основа на представената по делото справка от Информационния регистър на ГФ, че за лекия автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен номер е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на застрахователното покритие от 07.10.2016г.-06.10.2017г., а от представената застрахователна полица е установил, че договорът за задължителна застраховка„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е сключен между ЗК „Лев инс“ АД и „М.-Й.“ ЕООД.Формирани са мотиви, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“, подпомагащата страна Б. А. А., тъй като поведението му е противоправно, освен поради противоправния си резултат, но и, тъй като е в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДП, че е налице е причинна връзка на това поведение със смъртта на М.Н., а вината на Б.А. се предполага.Въззивният съд е приел за ирелевантно обстоятелството дали и водачът на спрелия автомобил М.Н. е извършил противоправно деяние, като не е спрял управляваното от него МПС на безопасно място и не го е сигнализирал чрез пътен триъгълник, като в тази връзка е посочил, че при причиняване на увреждането от неколцина те отговарят солидарно и пострадалото лице може да претендира цялото обезщетение от когото и да е от тях, а длъжникът не може да отклони претенцията само поради това, че има солидарен длъжник.Решаващият състав е приел, че ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на собственика, ползвателите, държателите, вкл. и водачите на лекия автомобил „Форд Мондео“. В тази връзка е посочил, че предмет на застрахователното покритие по чл.483, ал.5 КЗ е гражданската отговорност за вреди на водач на МПС с временни регистрационни табели.Формирани са мотиви, че наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил с временен рег. № 005В860 се установява от данните в представената по делото справка от ИЦ към ГФ на МПС, предвид уредената в чл.574, ал.12 КЗ необорима презумпция за достоверност на данните в ИЦ на ГФ, тъй като по делото не е представена застрахователната полица, обективираща договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Въззивният съд е констатирал, че именно описаната в справката от ИЦ на ГФ застрахователна полица, обективираща договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на действие 07.10.2016г.-06.10-.2017г., е била представена и при съставянето на констативния протокол за процесното ПТП.По тези съображения въззивният съд е приел, че за управлявания от Б.А. лек автомобил с временни регистрационни номера е имало застрахователно покритие.Въззивният съд е установил от представения по делото писмен отговор от „М.-Й.“ ЕООД и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, че временните регистрационни номера не са били отнети неправомерно от владение на „М.-Й.“ ЕООД, а са били предоставени доброволно от застраховащия на делинквента „за придвижване на автомобила до работната площадка по седалище на дружеството с цел евентуалното му закупуване“.Неоснователността на довода на застрахователя, че застрахователно покритие за превозно средство с временна табела е налице само за ползването му при управлението му за тестване, придвижване до органите на администрацията, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално изложение, е обоснован от въззивния съд със съображения, че „чл.30 от Наредба № 1045 от 24.03.2000г.няма такова съдържание“, както и, че, по арг. от чл.8, ал.2 и чл.9 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане…., „обхватът на застраховката „ГО“, издадена от застраховател по регистрационен номер на временни табели, се разпростира във всички случаи на причиняване на вреди при управлението на автомобила с временни номера“.Формирани са и мотиви, че отклоняването на водача на автомобила с временни табели от задължението да го управлява само за посочените цели в чл.30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ бр.31/2000г./, не може да освободи нито него, нито застрахователя му от отговорност. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Приел е за установено от свидетелските показания, че връзката между ищцата и починалия М.Н. е била силна, дълбока и хармонична, изградена на взаимно разбирателство и подкрепа, като между съпрузи, и, че е висок интензитетът на претърпените от ищцата вреди. Обжалваното допълнително въззивно решение е постановено по молба на ищцата, вх. № 6012/13.04.2021г., с правно основание чл.250 и чл.248 ГПК. Настоящият състав на касационния съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въведеното и в трите касационни жалби основание по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко въз основа на мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност, като основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.В случая касаторите не са обосновали наличието на нито една от така очертаните хипотези на очевидна неправилност, а въведените от тях доводи за обосноваване на основанието за директен достъп до касационно обжалване са идентични на тези, с които обосновават касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Пряко от мотивите обжалваното решение не се констатира измененото и допълнено въззивно решение да е засегнато от пороци, даващи основание за извод за неговата очевидна неправилност. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по поставените от двамата касатори въпроси във връзка със съпричиняването на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тези въпроси е формирана съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 предл. посл., която не се налага да бъде променяна или осъвременявана. Настоящият състав на касационния съд намира, че поставените в изложението към касационната жалба на застрахователя материалноправни въпроси, касаещи застрахователното покритие по чл.483, ал.5 КЗ и съпричиняването несъмнено са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което за тях е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.По въпроса за застрахователното покритие по чл.483, ал.5 КЗ е налице въведената от застрахователя допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 т.1 предл. посл. ГПК.По за съпричиняването е налице въведеното от застрахователя основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, като касационно обжалване по него следва да се допусне за преценка на съответствието да даденото от въззивния съд разрешение със служебно известната на състава съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Ето защо касационното обжалване на измененото и допълнено въззивно решение в обжалваните части, с които след частична отмяна на решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10590/2017г. на СГС в частта за отхвърляне на предявения от Н. К. против ЗК „Лев инс“ АД главен иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., е постановено друго за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2017г. до окончателното изплащане, както и са присъдени в тежест на ЗК „Лев инс“ АД разноски по съразмерност, както и е обезсилено решение № 285/13.01.2020г. по гр.д.№ 10 590/2017г. на СГС в частта по иска на Н. К. против Гаранционен фонд за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 000лв. се допуска на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния уточнен и преформулиран материално-правен въпрос: За наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл.483, ал.5 КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ бр.31/2000г./, както и по уточнения и преформулиран материално-правен въпрос: За приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Тъй като поставения в изложението към касационната жалба на Б.А. въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от въпросите, посочени по-горе, по него липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. При допускане на касационното обжалване на измененото и допълнено въззивно решение не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване по въпросите, формулирани в изложението км касационната жалба на Б.А. срещу допълнителното решение. На касатора ЗК „Лев инс“ АД следва да се укаже да внесе по сметката на ВКС дължимата държавна такса, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е в размер на 2400лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: