Определение № 221 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Г. против решение № 667/05.06.2020 г. по в.гр.д. № 667/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 4199 от 14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 8320/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. Д. Л. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че С. Д. Л. не дължи на ответника сумата от 6 552,36 лв., представляваща стойност на преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., за което е издадена фактура № [ЕГН]/16.04.2018 г. за обект на адрес: [населено място], [улица]. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Варна, с което е прието, че И. Л. Д. и Г. Л. Д. не дължат на ответното дружество сумата от по 1 638,09 лв., е върната с влязло в сила на 17.09.2020 г. разпореждане на Окръжен съд Варна. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв.. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба. В нарушение на материалния закон е прието, че към момента на проверката на СТИ, ответното дружество не би могло да ползва корекционната процедура, поради липсата на нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване и начина на извършване на проверката с оглед на отмяната на ПИКЕЕ, с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение от 21.02.2018 г., постановено по адм.дело № 3879/2017 г. от петчленен състав на ВАС. Поддържа становище, че дори и да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, доколкото тази разпоредба не визира софтуерно вмешателство в електромера, то процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на ел. енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод. В изложението на касационните основания се поставят следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и 2/ След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, като се поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о. решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС III г.о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., а по отношение на втория въпрос поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответната страна - С. Д. Л., чрез пълномощника си адв. Н. е депозирала отговор на касационната жалба, в който заявява становище, че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице, а по същество оспорва доводите на касатора за неправилност на въззивното решение. За да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, действаща към момента на извършване на проверката – 02.04.2018 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Посочените правила са приети на основание чл.83, ал.2 ЗЕ от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и в тях е уреден реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия - чл.43, 44 и чл.47 ПИКЕЕ /отм./ С решение от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. Д.№ 2385/2016 г., обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. посочените разпоредби, наред с други, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, са отменени. При тези данни, съдът е приел, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно обаче, липсват разписани действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им, поради което до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на законовата делегация по чл.83, ал.2 ЗЕ, ответното дружество не би могло да ползва корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Според въззивния съд, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специални понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установен фактът на констатирано неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел.енергия. С оглед отмяната на чл.47 ПИКЕЕ, регламентиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, въззивният съд е приел, че след 14.02.2017 г. не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършват такива корекции. Дори да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна. С оглед изложеното, съдът е приел, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка, са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество. По направените от въззивника доводи и възражения, касаещи неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение с материалния закон - чл.183 ЗЗД и със събраните по делото доказателства, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението си. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставените от касатора въпроси са обуславящи за крайния изход на делото, но са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с което е осъществено основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 131,05 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.