Определение № 72 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 871/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. М. И. против определение № 55 от 28.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 31/2022 на ОС-Ловеч, с което е потвърдено разпореждане № 1352 от 30.12.2021 г., по ч. гр.д.№ 777/2021 г. на РС-Луковит. С последното е оставено без разглеждане подаденото от частният жалбоподател заявление за приемане по опис на наследството, останало от М. И. К. поради недопустимост. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като изтеглените средства от банковите сметки на наследодателя от наследниците е действие на приемане на наследството, което не противоречи на приемане на наследството по опис, като в случая изтеглените пари са налични и няма разпореждане с тях. Приемането на наследството по опис в случая е свързано с възможността, частният жалбопозател да предяви претенция по чл. 30 ЗН. Моли да се отмени обжалваният акт и да се постанови вписване на заявлението по чл. 61 ЗН. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: В случай на изтегляне на паричните средства от банковата сметка на наследодателя от наследниците, призовани към наследяване по закон и закриване на същите сметки допустимо ли е да се приеме от тях наследството по опис при положение, че наследниците продължават да държат изтеглените парични средства и не са се разпореждали с тях? Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Частният жалбоподател А. М. И. е подал заявление на 17.12.2021 г. пред РС-Луковит за приемане на наследството, останало от М. И. К., починал на 24.09.2021 г. по опис. Посочил е, че наследодателят не е оставил в наследство недвижими имоти, а само банкови сметки. В изпълнение на дадени му указания да посочи наследственото имущество, заявителят е отговорил, че наследодателят е имал две банкови сметки – в лева с наличност 12000 лв. и в евро с наличност 6400 евро, които наследниците изтеглили съразмерно с другия наследник. РС е приел, че искането за приемане на наследството по опис е недопустимо, тъй като заявителя е приел вече наследството с конкулдентни действия, изтегляйки сумите от сметките, останали в наследство от наследодателя. Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е посочила, че наследството се придобива с приемането му, съгласно чл. 48 ЗН, че приемането произвежда действие от откриване на наследството, че приемането може да бъде направено направо – изрично или с конкулдентни действия или чрез опис, в който случай отговорността на наследниците е само до размера на имуществото, останало от наследодателя. Тъй като изтеглянето на суми от банкови сметки, останали в наследство, се приема в съдебната практика единодушно като конкулдентно действие за приемане на наследство, след подобно действие не може да се извърши повторно приемане на наследството по опис. Дори да е извършено такова, то би било нищожно. Формулираният въпрос е свързан с предмета на спора и определя изхода от него. По него липсва съдебна практика на ВКС, а наличието на алтернативни способи за приемане на наследството налагат произнасяне по него. Затова съдът приема, че следва да се допусне касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. Действащият Закон за наследството в сила от 1949 г. възприе системата на приемане на наследството. Съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, като приемането има ретроактивно действие – поражда действие от откриване на наследството. Така с откриване на наследството, за призованите наследници възниква само правото да придобият наследството или да се откажат от него. Наследственото правоприемство настъпва с приемане на наследството от призованите към наследяване наследници по закон, респективно от ползващите се от завещание, оставено в тяхна полза от наследодателя, като се има предвид, че наследяването по завещание е с преоритет пред наследяването по закон.. Законът допуска наследството да се приеме направо, което може да стане с изрично изявление или с конкулдентни действия. Наследството може да се приеме и по опис, за да се ограничи отговорността на универсалните наследници за задължения на наследодателя пред кредитор само до размера на полученото в наследство имущество или за да се предяви претенция по чл. 30 ЗН от наследник с право на запазена част за възстановяване на запазената му част от завет или от дарение, извършени от наследодателя в полза на непризоват към наследяване наследник. Приемането на наследството по опис става с подаване на заявление пред районния съд по местооткриване на наследството в тримесечен срок от узнаването или в определения продължен срок от съда – чл. 61, ал.1 ЗН. С оглед защитната функция на приемането по опис, законодателят е предвидил недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството винаги по опис / чл. 61, ал.2 ЗН/, което не е ограничено със срок. Следва да се прави разграничение между изявлението, че наследството се приема чрез опис пред районния съд по местооткриване на наследството, с което се упражнява правото на приемане на наследството по опис, съгл. чл. 61, ал.1 ЗН и извършването на самия опис, който е последващо действие, извършвано по правилата на чл. 553 и сл. ГПК, което обслужва и други производства. Тъй като с приемане на наследството направо, независимо дали с изявление или с конкулдентни действия, правото да се приеме наследството се трансформира в наследствено право, т.е. в права върху имуществото, останало в наследство – право на собственост, право на парично вземане и т.н., последващо приемане на наследството по опис е невъзможно – то би било без предмет. / така Решение № 10 от 08.03.2022 г. по гр.д.№ 2260/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о./. Затова отговора на поставеният въпрос е, че наследник, който е приел наследството направо не може да приеме наследството по опис. Когато приемането на наследството направо е чрез конкулдентни действия изтегляне на суми от сметки на наследодателя, тъй като парите са заместими вещи, е без значение дали наследниците са разходвали тези средства. Приемането на наследството в този случай става с факта на изтегляне на сумите от наследствената сметка съразмерно на дела на всеки наследник. Аргумент в подкрепа на отговора, че наследник, приел наследството направо не може да приеме същото наследство по опис следва и от нормата на чл. 67 ЗН. Когато наследството е прието направо, с приемането му имуществото на наследодателя става част от имуществото на приелия наследството наследник и само кредиторите на наследството мотат да иска отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника – чл.67 ЗН. Законът не допуска това действие да се извършва по искане на наследник, приел наследството направо. Подобна възможност би увредила интересите на кредитора. Действително приемането по опис от един от наследниците ползва и останалите, съгласно чл. 62 ЗН, но те не приемат по опис, а ползват само облагите, ако пожелаят. Така и нормата на чл. 62 ЗН не води до това един наследник да приеме наследството едновременно направо и по опис. Пред останалите наследници, които не са приели наследството по опис е открита възможността както да приемат наследството направо, така и да се откажат от наследството. Ако приемат направо ще могат да се ползват от облагите на приемането по опис, а ако се откажат от наследството, те няма да имат качеството наследник, поради което за тях приемането по опис от друг наследник е без значение. Следователно и от нормата на чл. 62 ЗН не може да се извлече аргумент в противен смисъл на дадения отговор. Приетото от въззивната инстанция в обжалваното определение съвпада с отговора на поставеният въпрос, Затова обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение