Определение № 363 от 10.05.2021 г. на ВКС по д. № 3902/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЕТ „И. Г. – АЙ ВИ ДЖИ” – [населено място], обл. П., срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №949/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от касатора срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца искове по чл.49 и 50 ЗЗД за заплащане на сумата 120 400 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди вследствие на три аварии – на 22.01.2018 г., 25.01.2018 г. и 27.01.2018 г., на водопровод, собственост на ответника, възникнали на [улица], [населено място], общ. К., ведно със законната лихва и по чл.86 ЗЗД - за 2245,26 лв. обезщетение за забава за периода 27.01.18 – 3.04.18 г.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. Сочи, че в практиката на ВКС – опр. по ч. т.д. №74/18 г. на второ т.о. и №302/18 по ч.т.д. №1280/18 г. на първо т.о., са разяснени съдържанието и предпоставките на това основание за допускане на обжалването. Според касатора те са налице в случая, защото решаващите правни изводи на въззивния съд са базирани на неправилно интерпретираната фактическа обстановка по казуса. Въззивният съд се е позовал на заключение на вещо лице –СГХЕ, което съдържа изключително неправилни и абстракти изводи относно конкретните причини за настъпилите слягания на земните пластове. Не е взел предвид и дори е дискредититирал приетата по делото като обоснована и конкретно изготвена СТЕ, по която вещото лице мотивирано е изложило заключение за основната причина за настъпилите вреди. В този смисъл правните изводи на въззивния съд са явно необосновани и в пълно противоречие с принципите на формалната логика. На следващо място съдът не е изследвал причинно-следствената връзка по установения в закона ред, чрез възлагане на допълнителна или нова експертиза служебно, а е базирал изводите си на специализирана литература. Неправилно е съдът да решава такива въпроси самостоятелно, при изрично предвидената в закона възможност за служебно назначаване на вещо лице. След тези доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на обжалването му по чл.280, ал.2 ГПК, в касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като основания за отмяната му по чл.281,т.3 ГПК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: В практиката на ВКС, на която се е позовал касаторът е посочено, че очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК / опр. по ч.т.д. №74/18 г. на второ т.о./. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК / опр. по т.д. №897/20 г. на първо т.о./ В случая въззивният съд е приел, че правното основание на предявения иск, определено въз основа на изложените в исковата молба твърдения, е както чл.50 ЗЗД, доколкото се твърди, че вредите са произлезли поради свойствата на вещта, без да е известна причината за повредата – спукването на водопровода и при липса на възможност това да бъде предварително предотвратено, така и чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД с оглед позоваването на ищеца и на друга причина – извършването на самите ремонтни дейности по отстраняването на авариите и неасфалтирането на отремонтирания участък за продължителен период от време – 6 м. след ремонта. В този смисъл са съобразени указанията в цитираната задължителна практика на ВКС – ППВС №17/63 г., ППВС №4/75 г. и решения по чл.290 ГПК. И при двата състава на непозволено увреждане на доказване подлежи наличието на причинна връзка между събитието/ респ. деянието/ и настъпилите вреди. Тежестта на доказването й е на ищеца, който твърди, че вреди са произтекли от сочените от него обстоятелства. След подробен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че причинната връзка между вредите и сочените от ищеца обстоятелства не е доказана по категоричен начин: Имотите на ищеца, в които се намират увредените сгради, са с денивелация към улицата, при което процесите на оттичане на водата в почвата протичат в посока на земното притегляне – отгоре-надолу, към улицата, по протежение на която минава водопроводът/ в този смисъл са и обясненията на в.л. Битунска в с.з., на л.220/. Фундаментите на постройките са изградени върху земни пластове, които лесно се поддават на компрометиране, вследствие постъпването на водни маси. През имотите на ищеца преминава стара/ без данни за редовни действия по рехабилитацията и поддържането й в изправност/ общинска канализация, която често се запушва. При последното й запушване е констатирано разместване на връзки между отделните й елементи, като има възможност при водопропускливостта на бетона като материал, с течение на времето от тази стара канализация в почвата да са постъпвали определени количества вода, която да е причина за констатирания от вещите лица процес на „суфозия”.Дъждовните води от покривите на сградите в имота се оттичат директно в двора около тях и на бетоновите площадки, защото няма инсталации за отвеждането им – заустени водосточни тръби и улуци/ в.л. М. и в.л. Битунска и св. К./. Според в.л. М. причините за увредата на сградите в имота са комплексни, като в тях се включва и амортизацията/остаряването/на самите сгради. Не авариите са предхождали пропадането на земни маси в имота на ищеца, а то е настъпило седмица преди първата авария /св. М., заключението на СТЕ на в.л. Битунска и в.л. Т./. Напуквания и разрушения по сградите има не само в намиращите се в непосредствена близост до улицата техни части, а и в тези, разположени във вътрешността на имота /напр. в цеха, който е на 40-50 м. от улицата – св. П./. От снимковия материал, приложен към заключението на в.л. Битунска е видно, че по стените на постройките е отложена влага, което сочи на насищане с вода на терена под самите тях, без да има данни разположената от северната страна на авариралия водопровод и непосредствено до него улична канализация да е компрометирана. Изложени са и подробни съображения относно некредитирането от въззивния съд на част от заключението на СТЕ. Според въззивния съд това, че изкопът, направен за отстраняване на авариите, е стоял непокрит / незапечатан/ с асфалт повече от 6 месеца е ирелевантно за спора, защото в исковата молба се твърди, че вредите по сградите и в имота на ищеца са настъпили непосредствено след трите аварии и това е констатирано в частната експертиза от 5.02.18 г. Установено е по категоричен начин, че действията на служителите на ответника са своевременно предприети, били са адекватни на ситуацията и са довели до преустановяване на течовете. По подробно изложените съображения за недоказана причинна връзка между посочените аварии на водопровода на ответника и понесените от ищеца вреди исковете са отхвърлени като неоснователни. Въззивното решение не е очевидно неправилно – не се установява съществена до такава степен неправилност, която да може да се констатира без реална необходимост от анализ и обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Законът не е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; делото не е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, нито е допусната явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изводите на съда са изградени въз основа на анализа на събраните и посочени в мотивите към всеки извод доказателства. Необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, несъбиране на доказателства или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност / на които се позовава касаторът/, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, както е посочено в цитираната по-горе практика на ВКС. Позоваване на осн. по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК обаче касационната жалба в съдържащото се в нея изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК не съдържа. Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.