Определение № 1066 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Д. И. чрез адв.Н. Г. срещу решение № 157 от 11.11.11г.по в.гр.дело № 392/11г.на Апелативен съд-Варна.С него е отменено решение № 558 от 29.04.11г.по гр.дело № 910/09г.на Окръжен съд- Варна и вместо него е постановено друго,с което И. Д. И. е осъден да заплати на Б. И. Б. сумата 19260 лв,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД.В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика. В писмен отговор ответникът по касационната жалба Б. И. Б. моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен договор за изработка- тунинг/повишаване мощността на двигателя чрез монтаж на допълнителни части/ на л.а.B.,която работа ответникът –изпълнител е приел,въпреки установеното от доказателствата по делото,че не е било възможно да я осъществи сам и без оборудване.Като е приел работа по неизпълним проект,същият е нарушил задължението си по чл.262 ЗЗД да прегледа и да установи изпълнимостта на възложения проект и годността на материалите и ако не,да уведоми своевременно възложителя и евентуално да откаже изпълнението.След завършване на работата ответникът не е предал вещта за оглед и приемане,а я е транспортирал до дома на възложителя без негово съгласие в състояние негодна за употреба.С оглед своевременно направеното възражение от ищеца –възложител и разваляне на договора съдът е приел,че ответникът дължи обезщетение в размер на претърпените вреди – в случая заплатените за труд и материали средства,които са в претендирания размер -19 600 лв. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая това основание за допустимост на касационно обжалване изрично е въведено.Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост.Поради необходимостта от извършване на проверка относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение настоящият състав счита,че следва да го допусне до касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.