Определение № 55 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. И. Ш. и Е. Г. Ш., чрез пълномощника им адвокат Л. С., против решение от 17.10.2012 г., постановено по гр.д. № 195 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 7.05.2012 г. по гр.д. № 666/2011 г. на Районен съд-Монтана за осъждане на Т. И. Ш. и Е. Г. Ш. да отстъпят собствеността и предадат владението на Ц. И. Л. на част от имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29/5.04.2006 г. на изп.директор на АК, намиращ се в местност „Л. в.”, [населено място], кв.М. К., с площ * кв.м., с трайно предназначение по документ за собственост:земеделска и с начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория ІІІ-та, а по скица с предназначение: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, която част е оцветена в жълто с контур N. на приложената към заключението на вещото лице Д.Д. скица от 1.03.2012 г., която е неразделна част от решението и да й заплатят сумата 5255.44 лв. обезщетение за лишаване от ползването на описания недвижим имот за периода 1.08.2007 г. – 23.11.2011 г. Ответникът по касационната жалба Ц. И. Л. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански искове с цена на иска до 5000 лв. По искове за собственост цената на иска се определя от размера на данъчната оценка на имота – чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, като споровете във връзка с цената на иска се преклудират в първото по делото съдебно заседание – чл.70, ал.1 ГПК. В случая при предявяване на иска ищцата е посочила цена на ревандикационния иск в размер на 1808.96 лв. /изчислена за заявените като спорни * кв.м. въз основа на приложената на лист 7 от първоинстанционното дело данъчна оценка на имота/. Впоследствие е уточнено, че спорната площ е * кв.м., при което цената на иска става 1851.23 лв., а съответно въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване. Съединеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването е с цена 5255.44 лв. и доколкото изхода му зависи от спора за собственост може да обуслови допустимост на касационното обжалване и на иска по чл.108 ЗС, но само ако в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени твърдения и доводи, вкл. и по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК относно него. В случая както в касационната жалба, така и в изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК са наведени доводи и са формулирани въпроси единствено относно иска по чл.108 ЗС, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Тези доводи и основания не могат да бъдат отнесени към иска по чл.59 ЗЗД, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение