Определение № 1125 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Е. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.С. Н. срещу решение № 212 от 19.12.2013 г по гр.дело № 413/13 г на Апелативен съд-гр.Варна, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 810/23.4.2012 г по гр.дело № 1141/2010 г на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което В. П. Е. е осъдена да заплати на К. Д. Д. на основание чл.45 от ЗЗД сумата 20 038, 75 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от това, че Е. е изразходвала в свой интерес, получената от нея, в качеството й на пълномощник на починалия на 22.9.2007 г Д. В. Д., цена от продажбата на собствения му недвижим имот.С решението си съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата над сумата 20 038, 75 лв до сумата 40 077, 50 лв. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба К. Д. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран, че пълномощника му адв.Д. А. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото въпросът „деликтна ли е отговорността на лицето, което по силата на едностранна упълномощителна сделка е продало недвижим имот и не е отчело продажната цена на упълномощителя” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в представените решения по чл.290 от ГПК. В исковата молба, по която е образувано първоинстанционното гражданско дело, ищецът е изложил твърдения, че ответницата Е. в качеството й пълномощник на К. Д.-наследодател на ищеца е получила сума от продажбата на имот, собственост на упълномощителя без да я е отчела на последния. С постановенвото решение въззивният съд е приел, че предявения иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и са налице всички кумулативно изискуеми елементи от посочения фактически състав, поради което е ангажирана отговорността на ответницата за имуществени вреди от деликт до размера на наследствения дял на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО с оглед данните по делото намира следното: Налице е посоченото касационно основание. По така поставения въпрос мотивите на въззивния съд противоречат на задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в решение № 188 от 15.6.12 г на ВКС по гр.дело № 1122/11 г на Трето ГО, съгласно което отговорността е деликтна, когато се касае за нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму.Когато увреждането е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължения по договор, то и отговорността включително и обезщетението за изправната страна са следствие договорно отношение. Поради това въззивното решение в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от горното, съдът