Определение № 4408 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Производството е образувано по частна жалба на Ф. М. Х. срещу разпореждане № 260568 от 29.07.2022 г. по в. гр. д. № 2908/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е върната касационната й жалба с вх. № 261202/11.03.2022 г., уточнена с молба с вх. № 262189/20.04.2022 г., подадена срещу решение № 260019 от 03.02.2022 г. по в. гр. д. № 2908/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с решение № 260099 от 08.04.2022 г. по същото дело, в частта, с която Ф. М. Х. е осъдена да заплаща на своите деца А. Х. Д. и Х. Х. Д. чрез техния баща и законен представител – Х. Д. Х., месечна издръжка в размер на по 170 лв. за всяко от децата, считано от 06.05.2021 г. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Счита, че касационната жалба попада в изключенията, посочени в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като въпросът за издръжката е част от въпросите по чл. 59, ал. 2 СК и от брака има две ненавършили пълнолетие деца. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд – Бургас за администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о. на ГК, при проверка за допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба неправилно е адресирана до Апелативен съд – Бургас. Разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба подлежи на обжалване пред ВКС съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело №2/2018 на ОСГТК на ВКС и т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Това разпореждане е действие по администриране на касационната жалба, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция по спора. Разпореждането не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, следователно не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а пред ВКС. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжен съд – Бургас е приел, че Ф. М. Х. е подала касационна жалба срещу решението единствено в частта, с която е уважен искът за издръжка, но не и в частта, с която са уважени останалите обективно съединени искове по чл. 59, ал. 2 СК. Посочено е, че оплакванията в касационна жалба касаят само началния момент на присъдената издръжка. Съдът се е позовал на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, според която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела по исковете за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. С тези мотиви съдът е върнал касационната жалба. Настоящият състав на съда счита, че обжалваното разпореждане е правилно. Жалбоподателката е подала касационната жалба срещу въззивното решение само в частта относно иска за издръжка, с аргумент, че съдът неправилно е определил началния момент на присъдената издръжка. Както е посочил Окръжен съд – Бургас, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК искът за издръжка на дете не може да бъде разгледан самостоятелно в касационното производство, а само като обусловен при висящо производство по чл. 59, ал. 2 СК. В настоящия случай решението на въззивния съд по въпросите по чл.59, ал.2 не е обжалвано и е влязло в сила, поради което правилно Окръжен съд – Бургас е върнал подадената касационна жалба срещу решението само в частта за издръжката на децата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.