Решение № 1423 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Стиляна“ ООД, ЕИК 200513994, подадена от пълномощника адв. С. Карагьозова, против решение № 1167/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 147/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид безспорните факти и аргументите на жалбоподателя, според които ревизионният акт (РА) почива на косвени доказателства и предположения. Твърди че събраните доказателства по делото не установяват платена сума в размер на 158 133,53 лв. при продажбата на недвижимия имот в [населено място]. Отрича дружеството да е получавало други плащания, освен уговореното между страните в нотариалния акт при изповядване на сделката. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 12.12.2025 г. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба с позиция за наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Смолян е бил РА № Р-16001624003425-091-001/04.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 124/22.04.2025 г., на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на „Стиляна“ ООД са определени допълнително задължения за ДДС за м. 05.2020 г. и м. 07.2020 г. в общ размер на 32 126,71 лв., ведно със законна лихва в общ размер на 16 645,20 лв. Решаващият съд е приел жалбата за допустима и е установил от фактическа страна, че ревизионното производство на „Стиляна“ ООД за процесните данъчни периоди е проведено при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК. В тази връзка е посочил, че с решение № 235/31.05.2024 г. на ДД ОДОП Пловдив е отменен РА № Р-16002123005817-091-001/14.03.2024 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Последната е възложена със ЗВР № Р-16001624003425-020-001/12.07.2024 г. и приключила с издадения РД № Р-16001624003425-092-001/06.01.2025 г. На следващо място съдът е разгледал изяснените факти и обстоятелства от ревизиращия екип по повод продажбата на недвижимите имоти в [населено място], [заличен текст], обл. Пловдив. След съпоставка на събраните доказателства с РА е прието, че дружеството не е издало фактури за две извършени доставки в м. 05 и м. 07.2020 г., с данъчна основа съответно от 2 500 лв. за първия и от 158 133,53 лв. за втория период. При връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК задълженото лице е декларирало, че за въпросната продажба стойността на придобиване за обекта (Къща 5) е 34 916,67 лв. и печалба от продажба на къща и земя в размер на 70 133,34 лв. По искане на жалбоподателя по делото са назначена съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-оценителна (СОЕ) експертиза, чиито заключения са приобщени без възражения към доказателствата в с.з. на 16.09.2025 г. Според СОЕ пазарната стойност на продадените недвижими имоти в ПИ с ид. 03304.17.91.1 е в размер на 80 108 лв. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че по сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ от Я. К. във връзка с покупко-продажбата на имота е постъпила единствено сума размер на 42 000 лв. По същество съдът е достигнал до крайно заключение за законосъобразност на РА и отхвърлил оспорването като неоснователно. Според изложените мотиви, главният въпрос се фокусира върху действителната цена на продажбата на недвижимия имот с цел правилно определяне на данъчната основа за начисляване ДДС. Доказателствата по делото разкриват, че дружеството не е отчело цялата стойност на облагаемата доставка, по която е изпълнител. Споделено е твърдението, че продажбата с предмет недвижим имот не може да бъде осъществена въз основа на предварителен договор, а само чрез НА, но спорът в случая не касае прехвърлителната сделка като елемент от възникване на данъчно събитие. Представеният предварителен договор от 19.05.2020 г., в качеството си на частен документ, не обвързва съда да приеме закрепеното в него. Анализът на документите от кредитното досие, изготвено от „Алианц Банк България АД свидетелстват, че действителната сума на продажбата е в размера по предварителния договор от 120 000 евро. Като недоказани са обсъдени твърденията, че част от средствата по отпуснатия кредит на купувача са били необходими за подобрения и вложения в строежа. В подкрепа на направения извод е приведено тълкуването на Съда на ЕС в решението по дело С-576/15. При това положение органите по приходите са определили правилно основата за облагане с данък съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК и чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Обжалваното решение на Административен съд – Смолян е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Събраните доказателства по делото не са обсъдени от съда в тяхната цялост и взаимовръзка. Твърденията и позицията на органите по приходите в РА № Р-16001624003425-091-001/04.02.2025 г. и РД към него, са възприети без съдът да е извършил задълбочена оценка на фактическата обстановка в съответствие с разпоредбите на данъчния закон. С оглед на констатираните пропуски настоящата касационна инстанция приема, че задължението за излагане на собствени мотиви по спорните въпроси не е изпълнено - по арг. чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени, което в случая не е изпълнено. Неправилното извършване ревизията по особения ред води до неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА. Между страните не са спорни обстоятелствата във връзка с изграждането на обектите, което е осъществено през периода 2011– 2012 г., издаването на акт за приемане на конструкцията на „груб строеж“ през 2015 г., като до 2019 г. не са извършвани сделки. Два от жилищните имоти, вкл. процесния, са продадени през 2020 г. Видно от РА, един и същи факт е послужил като основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и за формиране на основата за облагане с ДДС – различието в продажната цена по сключените НА № 99, том II, дело № 298/2020 г. от 29.07.2020 г. и по предварителния договор от 19.05.2020 г. между „Стиляна“ ООД, от една страна като продавач и купувачите Я. и Р. К.. Първоинстанционният съд е следвало преди всичко останало, да даде обоснован отговор по въпроса налице ли е соченото в РА основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК с оглед на фактите и събраните доказателства по делото. В тази насока дори ДД ОДОП Пловдив при отмяната на предходния РА № Р-16002123005817-091-001/14.03.2024 г. приема категорично, че наличието на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и клаузите в него… „само по себе си не може да обоснове извод за укрити приходи от продажби, още повече, че в случая е налице окончателен договор в предвидената от закона нотариална форма с посочена в него продажна цена, платена в същия размер по банков път, видно от приложен към преписката платежен документ – стр. 17, абз. 2 от решение № 235/31.05.2024 г. В хода на повторната ревизия и на съдебното производство не са събрани допълнителна информация и доказателства, като например платежни документи, квитанции, разписки и др., налагащи промяна на направения извод. За административния съд очевидно не съществува съмнение за начина на усвояване на финансовите средства в общ размер на 310 000 лв. по Договора за кредит, обезпечен с договорна ипотека № 93546 от 29.07.2020 г., сключен между Я. К. и „Алианц Банк България“ АД. Последният извод се налага, тъй като в с.з. на 08.07.2025 г. съдът е намерил за неотносим към предмета на делото въпроса към ССЕ за това как реално са разходвани средствата по банковия кредит. Недопустимо и незаконосъобразно е само въз основа на твърденията в процесния РА и РД към него да бъде прието отклонение от правилото за пълно и главно доказване на което и да е от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Липсва връзка със спора в главното производство по отношение на решение на Съда на ЕС от 5 октомври 2016 г. по дело С–576/15, т. 40 и т. 41, цитирано както от административния съд, така и от ДД ОДОП Пловдив. Последното касае неотчетени фактури за покупка на стоки и липса на складова наличност при ЕТ, извършващ търговия с тютюневи изделия и хранителни стоки. Освен това, тълкуването на Съда на ЕС по приложението на чл. 122 ДОПК е идентично с аргументите по-горе и отразява трайно възприетия подход в практиката на ВАС. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА. При този изход от делото решение № 1167/06.10.2025 г. на Административен съд – Смолян следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на представените доказателства, на касатора се дължат претендираните разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 3 753,49 евро. При определянето им са съобразени доказателствата и изготвеният списък на сторени разноски от процесуалния представител - внесени държавни такси от жалбоподателя в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 390,18 лв. за касационното производство, платени в брой адвокатски хонорари съгласно договорите за правна защита и съдействие в размер на 4 000 лв. и съответно в размер на 2 000 лв., депозити за вещи лица в общ размер на 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,