Определение № 642 от 02.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4708/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К., Х. Ч., С. М. А., М. М. И., Н. Ф., М. Й., Ф. Я., М. Ф. и М. Ф. против определение № 303/27.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 177/2015 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което и върната исковата молба на ищците по делото, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС. Съдът е приел, че по предявените ревандикационни искове, ищците не са индивидуализирали спорните недвижими имоти по настоящото им положение – днешни граници най-малко от три страни и площ или номер по одобрения план за земеразделяне. Тъй като са дадени указания в тази насока на ищците, но нередовностите на исковата молба не са били отстранени, то съдът е приел, че правилно е върната исковата молба. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Сочи се процесуалноправен въпрос, относно приложението на чл.70, ал.3 ГПК, касаеща възможността на съда да определи приблизителна цена на предявения иск тогава, когато оценката представлява затруднение към момента на предявяването му. Твърди се, че в случая съдът неправилно е приел, че тази разпоредба не следва да се приложи. Съдът изрично в мотивите си е посочил, че липсата на описание на спорните имоти, а не поради неприлагането на чл.70, ал.3 ГПК, е основанието за нередовност на исковата молба, респ. за правилност на първоинстанционното определение за връщането на исковата молба. В тази връзка, настоящия състав счита, че посочения от касаторите правен въпрос е неотносим към производството по преценка допустимостта на касационното обжалване, доколкото въззивният съд не е основал своето определение в своите изводи на сочения правен въпрос, т.е. по него той не е формирал правни изводи и не се е произнесъл, за да е налице кое да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на обжалването. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице касационни основания за допускането на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия