Определение № 898 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационнa жалбa, подаденa от М. Г. Д., чрез процесуален представител адв. Ст. С., против въззивно решение 84/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 127/2022 г. на Апелативен съд -Пловдив, с което е потвърдено решение № 260003/10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 179/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. против Г. Т. С. иск за заплащане на сумата от 37 570 лв., изтеглена с пълномощно от Г. Т. С. на 04.07.2017 г. от банковата сметка на наследодателя на М. Г. Д. - Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., в изпълнение на възложената й от него поръчка и неотчетена и са присъдени съдебно деловодни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: „В случаите, когато изтеглянето на сума от пълномощник е установено с писмено доказателство, а именно справка за банкова сметка, следва ли отчитането /предаването/ на изтеглената сума на упълномощителя да се определи като задължение, което трябва да бъде установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4?". Сочи, че въпросът е решен в противоречие с трайната практика на ВКС - решение № 225/28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 55/11.04.2016 г. по гр. д. № 4914/2015 г. на ВКС, I г. о., както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Г. Т. С., чрез адв. М. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие от адвокат Г. по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото не е било спорно, че на 02.07.2017 г. Г. Х. Д. е бил приет на лечение във вътрешното отделение на МБАЛ Пловдив към ВМА - София, преведен в ОАИЛ на същото лечебно заведение на 03.07.2017 г., преведен на 06.07.2017 г. във ВМА - София, където е починал на 27.07.2017 г. и негов единствен наследник е дъщеря му ищцата М. Г. Д.. На 04.07.2017 г. ответницата Г. Т. С., с която Г. Х. Д. е живял на съпружески начала, въз основа на дадено й от него пълномощно, е изтеглила от банковата му сметка в „УниКредит Булбанк" ЕАД процесната сума от 37 570 лв. Спорен е бил единствено въпросът дали изтеглената от Г. Т. С. сума е била предадена на Г. Х. Д.. Въззивният съд в изпълнение на служебните му задължения по чл. 269 ГПК е приел, че предявената претенция неправилно е била квалифицирана от първоинстанционния съд като такава за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърденията на ищцата са били достатъчни, за да бъде квалифицирана претенцията като такава по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, тъй като те сочат на възлагане от наследодателя Г. Х. Д. на ответницата Г. Т. С. по договор за поръчка извършването на действия по изтегляне на процесната сума от банковата му сметка, за което я е снабдил с пълномощно да го представлява пред банката като трето лице, и същата да не е изпълнила задължението си по отчетната сделка да му предаде получената в изпълнение на поръчката сума, което имуществено право на вземане на наследодателя е наследимо и преминало след смъртта му в патримониума на ищцата М. Г. Д. като негова единствена наследница. Аргументирал се е, че показанията на свидетеля Н. К., който е очевидец на предаването на процесната сума от ответницата на Г. Х. Д., пряко доказват релевантния за делото спорен факт,а именно, че е присъствал в болничната стая, когато ответницата казала на Г. Х. Д., че е изтеглила парите и ги носи, като извадила прозрачна найлонова торбичка, в която свидетелят видял, че има три пачки по 100 лв. с бандероли. Г. Х. Д. я попитал дали са точни и тя му отговорила, че са точни - 37 000 и няколко лева, предала му ги и той прибрал торбичката с парите в една чанта до леглото му, в която се събират дрехи. Във връзка с оплакванията на ищцата съдът е посочил, че съобразно спецификата на ОАИЛ, като отделение за лежащо болни пациенти в изключително тежко здравословно състояние, както и според постъпилия отговор вх. № 274177/07.05.2021 г. на МБАЛ Пловдив към ВМА София,че в отделение „ОАИЛ" не се допускат външни лица извън медицинския персонал и не са налични данни за допускане на лицето Г. С. в това отделение при Г. Х. Д. на 04.07.2017 г., само по себе си не опровергава фактическото осъществяване на посещението от ищцата и свидетеля К.. От показанията на останалите разпитани по делото свидетели е установено, че при всичките му хоспитализации, включително и последната, Г. Т. С., която тогава била служител на болницата /по юридическото й обслужване/, била с него. По принцип в отделението по реанимация не било разрешено свиждането, но свидетелят д-р М. М. началник на това отделение никога не бил отказвал посещение или полагане на грижи от близки на болните, а и Г. Т. С. разполагала с разрешение от началника на болницата, който в устен разговор лично го уведомил тя да влиза винаги, когато пожелае. Ето защо, доколкото по делото е установено, че ответницата е изпълнила задължението си по отчетната сделка, предавайки изтеглената в изпълнение на поръчката сума на доверителя Г. Х. Д., същата не се дължи на М. Г. Д. като негова наследница по закон. Без правно значение, с оглед основанието, на което се претендира, е по-нататъшната съдба на тази сума. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с уточнения и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/: „В случаите, когато изтеглянето на сума от пълномощник е установено с писмено доказателство - справка за банкова сметка, за доказване отчитането /предаването/ на изтеглената сума на упълномощителя, прилага ли се ограничението за недопустимост на свидетелски показания на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК?". Жалбоподателката следва да внесе държавна такса в размер на 25 лева за касационно разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.