Определение № 508 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 189/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. М. Н. чрез назначения му по Закона за правната помощ адв. К. П., срещу въззивно определение № 217 от 31.01.2012г по ч.гр.дело № 12/2012г на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №16339 от 09.11.2011г на Софийски градски съд, за прекратяване на производството по иска срещу Прокуратурата на РБ. Потвърдено е прекратяването на делото по иска на основание чл. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата, като в останалата част, срещу ответника СДВР, искът на основание чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е изпратен по подсъдност на Административен съд София- град. В изложение се поставя въпрос дали за целите на ЗОДОВ понятието „обвинение” следва да се разбира като официално предявено обвинение по смисъла на чл. 50 или чл. 219 от НПК, или за обвинение може да се приеме разпит, разследване, обиск и всякакви други действия на Прокуратурата, от които може да направи извод ,че лицето е уличено. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, твърди се противоречие с приетото в определение №347/2009г д.№375/09 ІІІ г.о и реш.№1200/2008г гр.д№3517/07 ІІІг.о ,реш.№ 1323/2007г г.д.№ 1400/2006 І г.о На следващо място се поставя въпрос недопустим или неоснователен е иск срещу Прокуратурата по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ при липса на официално предявено обвинение. Според защитата,при твърдение за обвинение искът може да е неоснователен, но не и недопустим. В този смисъл е цитирано определение № 589/09.06.2009 д.№480/09 ІІІ г.о Въпросите се обвързват и с довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, че е необходимо тълкуване на основанието по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, което да приведе съдебната практика в съответствие с тази на Европейския съд по правата на човека. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените въпроси да са обосновано свързани с решаващите съображения на съда, по решаващия за изхода на делото въпрос .Самите въпроси са привързани към фактически и правни предпоставки ,различни от установените и преценени с обжалвания акт. Решаващото съображение на съда при преценката надлежен ответник ли е била Прокуратурата, в случая е съдържанието на исковата молба, което се изразява в изложение на обстоятелствата, на които е основан иска. При никое от цитираните в изложението решения и определения от практиката не се касае за случай, при който съдът е изпълнил служебната си роля да съобразява кой от посочените в адресната част няколко ответници е процесуално легитимиран, с оглед реда за разглеждане на исковия спор, предвид изложените в исковата молба обстоятелства. Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросите по изложението, какъвто и да е отговорът им, нямат отношение към обективираната в определението решаваща преценка. Неоснователна е и обосновката им, при цитирането основание ва чл. 280 ал.1 т.2 т.3 ГПК. Основание на иска по ЗОДОВ не е собственото субективно усещане на ищеца ,че е обвинен, а обективните обсотятелства, с които законът свързва основанието за гаранционната отговорност на Държавата за вреди, в лицето на определни нейни органи .Практиката в този смисъл е трайна и съответна на закона ,въззивният съд се е съобразил с тази практика. При искова молба, в която ищецът схваща обвинението срещу него като вредоносно субективно отражение, резултатно от действията на полицейските органи, които действия същевременно са съставомерно основание за отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ и са приети за основание на иска, следва задължение за съда да направи извод ,че не се твърди обсотятелство по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, задължение да даде съответната квалификация, да направи преценка за приложимия съдипроизводствен ред и да постанови съответните процесуални действия, гарантиращи законосъобразно разглеждане на иска. Тези процесуални действия ищецът атакува само в една част, но без връзка с постановеното разрешение, относно съдопроизводствения ред. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата неотносимо свързва с юридическите признаци на обвинението, обема правно съдържание на понятието и пр. при действия «на Прокуратурата» като правозащитен орган, при положение, че не се касае за действие на правозащитен орган, а за действия на полицията и вреди от тях. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.