Определение № 50346 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- Варна решение № 260008/08.03.2022 г. по гр.д. № 53/2021 г., в частта, с която е отменено решение № 260027/14.10.2020 г. на ОС- Разград по гр.д. № 233/2019г., с което е отнето в полза на държавата от М. Т. Г. на осн. чл. 151 във вр. чл. 142, ал.2, т.2 във вр. чл. 141 ЗПКОАНПИ следното имущество: сумата от 472,52 лв.; Ѕ от сумата от 7400 лв., Ѕ от сумата от 14500лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която М. Г. е осъдена да заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата от 1 870 лв.- разноски по делото пред ОС- Разград. Решението е влязло в сила по отношение на К. Г. и Я. Г.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В касационното производство КПКОНПИ прави частичен отказ от исковете за отнемане на сумата от 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева B. P. 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, клон Разград, с титуляр М. Г. и Ѕ от сумата от 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация- 29.12.2005г. С оглед така направения отказ от част от исковите претенции, на осн. чл.233 ГПК следва да бъдат обезсилени постановеното от ОС- Разград решение № 260027/14109.20г. по гр.д. № 233/2019 г., в частта, с която е отнето в полза държавата от М. Т. Г. на осн. чл. 151 във вр. чл. 142, ал.2, т.2 във вр. чл. 141 ЗПКОАНПИ следното имущество: сумата от 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева B. P. 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, клон Разград, с титуляр М. Г. и Ѕ от сумата от 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, peг. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация- 29.12.2005г., както и постановеното от АС- Варна решение № 260008/08.03.2022 г. по гр.д. № 53/2021 г., в частта, с която е отменено решение № 260027/14.10.2020 г. на ОС- Разград по гр.д. № 233/2019г., в частта, с което е отнето в полза на държавата от М. Т. Г. на осн. чл. 151 във вр. чл. 142, ал.2, т.2 във вр. чл. 141 ЗПКОНПИ следното имущество: сумата от 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева B. P. 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, клон Разград, с титуляр М. Г. и Ѕ от сумата от 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, peг. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация- 29.12.2005г., и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените на осн. чл.153 ЗПКОНП искове за отнемане от М. Т. на това имущество, и производството относно тези претенции бъде прекратено. Касационното производство следва да продължи по претенцията за отнемане на Ѕ от сумата в размер на 14 500лв.- пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек. автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, рег. [рег.номер на МПС]. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. АС- Варна е сезиран с въззивна жалба срещу постановеното от ОС- Разград решение № 260027/14.10.2020г. по гр.д. № 233/19г., в частта, с която от М. Т. Г. полза на държавата е отнето следното имущество: сумата от 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева B. P. 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, клон Разград, с титуляр М. Г.; Ѕ от сумата от 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация- 29.12.2005г., и Ѕ от сумата от 14 500 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, peг. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № М., дата на първа регистрация- 26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г., както и в частта, с която е осъдена да заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата в размер на 1 870лв., представляваща разноски по делото пред Окръжен съд-Разград, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Разград 1/3 сумата от 5 182, 72 лв.- държавна такса, както и 1/3 от сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно преобладаваща съдебна практика, основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика, като отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер, като едва след установяване на такова превишение съдът следвало да изследва дали даден доход има законен характер. Счел е, че на отнемане подлежи имущество- чл.141 от ЗПКОНПИ, а не доход, какъвто доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК. Решаващият съд е намерил, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва 1/. да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2/. да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/. Приел е и че само случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно /защото разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната равностойност, а в случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Ето защо е приел, че в графата имущество не следва да се включат внесените от ответниците и от трети лица по банковите им сметки през проверявания период парични суми, за които няма твърдения и данни да са налични към края на проверяваните за всеки от ответниците периоди- по твърдения в исковата молба сметките са закрити или с нулево салдо, или това са само суми, преминали през сметките на ответниците, които не са налични, поради което и не следвало да бъдат отнемани. В случая липсвало значително несъответствие, поради което и не можело да се направи обосновано предположение, че имуществото на М. Т. е незаконно придобито, съответно че са налице предпоставките на ЗПКОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: 1/. „Представляват ли „имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на че те не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по см. на чл.151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или винаги е без правно основание?“. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. Решаването на тези въпроси е от значение за изхода на делото, като отговарят на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не са осъществени заявените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според приетото в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. В случая тези предпоставки не са налице, като по поставените правни въпроси към настоящият момент е налице задължителна съдебна практика- ТР № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г., ОСГК на ВКС. Съгласно даденото с това тълкувателно решение тълкуване, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, като не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са изцяло в съответствие с приетото в тълкувателния акт, поради което не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроса. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение постановеното от АС- Варна решение № 260008/08.03.2022 г. по гр.д. № 53/2021 г., в частта, с която е отменено решение № 260027/14.10.20220г на ОС- Разград по гр.д. № 233/2019г., с което е отнето в полза на държавата от М. Т. Г. на осн. чл. 151 във вр. чл. 142, ал.2, т.2 във вр. чл. 141 ЗПКОНПИ следното имущество: Ѕ от сумата от 14500лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанцинното решение, в частта, с която М. Г. е осъдена да заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата от 1 870 лв.- разноски по делото пред ОС- Разград. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,