Определение № 60441 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 261658 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 3041/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 157498 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 30885/2017 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните К. П. Д. и Р. С. Г., че ищецът К. П. Д. е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 47, находящ се в [населено място], ж. к. Л. 2, [жилищен адрес] състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 16 и със съответните 0.498 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............на едно ниво, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ............., с адрес на имота [населено място], [жк], [жилищен адрес] като ответницата Р. С. Г. е осъдена да предаде владението на посочената идеална част от имота на К. П. Д. на основание чл.108 ЗС. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че от събрания по делото доказателствен материал несъмнено е установен първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС, а именно че ищецът К. П. Д. е собственик по наследство, оставено от починалата му майка Д. Т. Я., на 1/4 ид. част от процесния недвижим имот. Имотът е закупен от Ц. К. Я., по време на брака му с Д. Т. Я., с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от З., с рег. № ...., том .... от 30.03.1978 г., в който жилището е описано под № 47, находящо се в жилищна сграда - блок № ......, вх.В, ет.3,[жк], на улица .........в [населено място]. Посочената жилищна сграда към момента на постановяване на въззивното решение е с административен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но идентичността е установена със своевременно представеното удостоверение на СО- Район „Л.“. Прието е, че Д. Т. Я. не се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния имот както приживе, така и за след смъртта си. Видно от препис-извлечение акт за смърт от 16.03.2014 г. и удостоверение за наследници от 23.11.2016 г., и двете издадени от СО - Район “Л.”, Д. Т. Я. е починала на 16.03.2014 г., като е оставила за свои наследници по закон Ц. К. Я. – съпруг, и К. П. Д. – син. Съответно, при съобразяване разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки от наследниците на Д. Я. е наследил по 1/2 идеална част от притежаваното от последната имущество, или ищецът се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от процесния апартамент. По отношение останалите 3/4 идеални части от спорния имот от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ........, том ...., рег. № .........., дело № ........./2016 г. е установено, че същите са станали собственост на ответницата Р. С. Г., след продажбата им от нейната майка Р. Д. Р.. Въззивният съд е приел, че по делото са установени и втората и третата предпоставки на разглеждания в настоящото производство иск по чл. 108 от ЗС, а именно че ответницата владее целия апартамент, без да има правно основание за това по отношение притежаваните от ищеца 1/4 идеални част от същия. За установяване обстоятелствата във връзка с владението на имота пред районния съд е разпитана свидетелката М. А.-Ж. – домоуправител във входа, в който се намира процесното жилище № 47. Същата е заявила, че не познава ответницата и нейната майка, но знае, че имотът е собственост на Р. и че в него в момента живее наемател. Посочено е, че в проведеното пред районния съд на 10.06.2019 г. публично съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че в имота, предмет на спора, живее трето лице, допуснато от ответната страна. Доколкото владението върху идеалните части от недвижимия имот може да се осъществява не само лично, но и чрез другиго, то с допускането от Р. Г. на трето лице в него, било то само наемател, последното е осъществявало фактическата власт върху апартамента, но за нея. Съответно, доколкото по делото е установено, че ответницата е собственик на 3/4 идеални части от апартамента, то за нея е налице правно основание да го владее съобразно така притежаваната идеална част, а липсва такова по отношение собствените на ищеца 1/4 идеални части. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Р. С. Г.. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Дори да се приеме, че жалбоподателката поставя въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства и правнорелевантни факти във връзка със становищата и доводите на страните, този въпрос не е обоснован, тъй като нито е посочена практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито са изложени мотиви с какво отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е свързан с оплакването в касационната жалба за неправилност на решението на въззивната инстанция поради неправилно установена фактическа обстановка, несъответстваща на събраните по делото доказателства. Спорът по делото е относно факта дали притежаваната от Д. Т. Я. 1/2 идеална част от процесния имот е преминала по наследяване в патримониума на нейните наследници по закон, сред които е ищецът К. П. Д., при откриване на наследството ѝ. Този спор е обусловен от обстоятелството, че саморъчно завещание от 22.02.2002 г. на Д. Я. в полза на съпруга ѝ Ц. Я. е недействително, тъй като съгласно заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза то не е написано и подписано от нея. Решаващото съображение на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот на заявеното от него придобивно основание – законово наследствено правоприемство, е направен след обсъждане на изложените във въззивната жалба оплаквания и след извършен анализ на преценените като релевантни за спора доказателства, вкл. представеното по делото саморъчно завещание от 22.02.2002 г. Оплакването на жалбоподателката за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд представлява отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,