Определение № 85 от 11.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 881/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „КНН“ ООД, [населено място], чрез адв.Б.Н. срещу решение №378 от 11.12.2019г. по в.т.д.№493/2019г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е отменено решение №58 от 10.05.2019. по т.д.№191/2017г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик и е осъден ответника „КНН“ ООД, [населено място] да заплати на „Маринапак“ ЕООД, [населено място] сумата 36 000 лева /възнаграждение по договор за изработка №265/23.06.2013г./ като платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 983.30 лева – разноски пред въззивния съд за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и 1465 лева – разноски пред първата инстанция. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд е превишил правомощията си е обсъдил доводи и възражения, които не били изложени нито в исковата молба, нито във въззивната жалба. Оспорва като необоснован основния извод на съда, че възложената по процесния договор за изработка работа не е надлежно приета от възложителя, като поддържа тезата си за приемане с конклудентни действия и без възражения. Моли да бъде отменено решението на АС- Пловдив. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са цитирани множество решения по чл.290 ГПК. Намира, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът „Марнапак“ ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен котрол, като поддържа и аргументи за правилността на обжалвания акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 36 000 лева като получена на отпаднало основание- развален договор за изработка, въззивният съдът приема, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че между страните са възникнали договорни отношения на основание договор за изработка №265/23.06.2013г., като ищецът- възложител е заплатил предварително сумата 36 000 лева, но не е получил насрещна престация от ответника- изпълнител в срока за изпълнение. Съдът намира за спорно между страните единствено обстоятелството дали е налице изпълнение на възложената работа- изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за обект в [населено място]. След анализ на писмените доказателства, вкл. пътни листа и командировъчни заповеди, експедиционни бележки и стокови разписки, акт. Обр.19, всичките едностранно съставени и подписани от ответника, както и на приетите две съдебно-счетоводни експертизи и на гласните доказателства, решаващият съдебен състав намира, че не се установява изпълнение от страна на ответното дружество и предаване на изработеното на ищеца. С оглед липсата на двустранно подписан протокол съгласно договора и показанията на свидетеля на ответника Илийчен /шофьор на камиона/, който заявява, че при първата доставка изобщо не е присъствал представител на дружеството – ищец и на обекта нямало никой, съдът приема, че няма доказателства за неоказано съдействие от страна на ищеца за приемане на материалите. Излага аргументи, че за да се твърди забава на кредитора, той трябва да е бил уведомен за осъществяване на доставката, да е поканен да приеме, да е извършена доставка на материали с необходимото количество и качество, така че да е налице точно изпълнение и той необосновано да отказва да приеме работата, а тези предпоставки не са установени по делото. Въззивната инстанция, като взема предвид и заключението на приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, че ДМА /сгради/ в баланса на ищеца включват обекти от период преди процесния договор, стига до извод, че на 30.07.2013г. не е извършено изпълнение на възложената работа, а вторите две доставки са на друг обект - в [населено място], договорните правоотношения във връзка с който не са предмет на настоящия спор. Намира за неоснователно възражението на ответника, че работата е изпълнена, а приемането от ищеца е с конклудентни действия. Счита, че възлагането на друга работа от ищеца, който на 23.08.2013г. е поръчал на ответника изграждане на още едно метално хале в [населено място], не представлява конклудентно действие, от което да се прави извод, че работата за обекта в [населено място] е приета. Срокът на изпълнение на процесния договор е продължен до 30.09.2013г., т.е. към датата на възлагане на работата по втория обект още не е настъпил падежът за изпълнение по първия договор, а и самият ответник твърди, че е започнал работа паралелно по двата обекта и това е забавило изпълнението. Решаващият съдебен състав приема, че с покана, получена от ответника на 17.10.2014г. възложителят го е поканил да изпълни задълженията си по договора от 23.06.2013г. в седемдневен срок, като е направил изрично изявление, че при неизпълнение в дадения срок ще счита договора за развален. Излага подробни мотиви, че не се установява да е осъществено изпълнение на възложената работа нито в срока на договора, нито в дадения допълнително срок, поради което за ищеца е възникнало правото да развали договора и да претендира връщане на платената сума по договора, поради отпадане на основанието за плащането й. Намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като искът е предявен на 12.06.2015г.- преди изтичане на петгодишния давностен срок. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не сочи кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът при постановяване на решението си е нарушил закона и задължителната практика на ВКС, тъй като е приел, че процесният договор е развален, а от доказателствата по делото е видно, че възложената работа е изпълнена и приета с конклудентни действия от възложителя, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на съдебния акт. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По разноските: С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 1 610.00 лева адв.възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд