Определение № 1100 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат К. К. срещу въззивното решение № 48 от 22.03.2013 г. по гр.д. № 70/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2301 от 27.11.2012 г. по гр. д. № 577/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. К. Г. сумата от 15 000 лв. и на Г. К. Г. сумата от 39 375 лв. на основание чл.31, ал.2 ЗС, ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото в размер на 2 345 лв. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса: може ли поканата по чл.31, ал.2 ЗС отправена от един от съсобствениците да ползва и останалите съсобственици, които не са отправяли такава е в противоречие с даденото разрешение в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба - Е. К. Г. и Г. К. Г. и двамата от [населено място] в писмения отговор подаден чрез адвокат В. Т. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченото в изложението касае правилността на решението и не е основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Претендират присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС с цена на иска над 5000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението се поддържа, че по въпроса- може ли поканата по чл.31, ал.2 ЗС отправена от един от съсобствениците да ползва и останалите съсобственици даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ТР № 7/2012 г. ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. В обжалваното решение е прието, че писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС ползва само съсобственика който го е отправил в отношенията му с ползващия имота съсобственик. От тази покана не могат да черпят права останалите съсобственици. Прието е в конкретния случай, че нотариалната покана от 23.12.2005 г. е изпратена от Г. К. Г. в качеството му на избран от мнозинството управител на имота и именно в това му качество, като представляващ и останалите съсобственици кани жалбоподателят да заплати обезщетение за ползата, от която ги е лишил. В цитираното тълкувателно решение е дадено разрешение на въпроса: съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. Това налага извод, че поставеният въпрос не е бил предмет на разрешаване с посоченото тълкувателно решение, поради което и не би могло да е налице противоречие между двете разрешения. Обжалваното решение не е в отклонение от установената съдебна практика, в която се приема, че писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС ползва само съсобственика, който го е отправил, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Преценката на съда, че нотариалната покана от 23.12.2005 г. е отправена от Г. Г. в качеството му на представляващ и останалите съсобственици, касае съществото на спора и правилността на съдебния акт, чиято проверка се извършва в производството по чл. 290 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, по приложението й има трайно установена съдебна практика, по отношение на която жалбоподателят не е обосновал необходимостта от нейната промяна. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е установено приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски за касационното производство в размер на 1 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.