Определение № 21 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 412/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Н. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Т., срещу определение № 3651 от 5.11.2020 год., постановено по в. ч. гр. д. № 3037/2020 год. по описа на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 31.08.2020 год. по гр. д. № 19284/2019 год. на Варненския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и образуваното по нея производство е прекратено. Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съображения за наличието на предпоставки за удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда относно констатирани в исковата молба нередовности. Иска отмяната му, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, вкл. е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване. В него се поддържа наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по формулираните правни въпроси, свързани с правото на защита на страната чрез предприемане на процесуални действия по отстраняване нередовности на исковата молба по време на отсъствие на процесуалния й представител и необходимостта от уведомяване на страната за срока, в който следва да се извърши това процесуално действие при удължаването му. От ответниците по жалбата И. М. Х., И. И. Х. и Х. И. Х., чрез назначения им особен представител адв. Д. П., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като първият от въпросите в изложението не е относим към изхода на спора, а вторият представлява оплакване на жалбоподателката против направения извод, който кореспондира със съдебната практика. Изложени са съображения и за неоснователност на жалбата с искане за присъждане на възнаграждение. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Производството по гр. д. № 19284/2019 год. на Варненския районен съд е образувано по подадена искова молба от Н. Д. Г. за разпределение ползването на дворното място в [населено място], [община], представляващо УПИ **, целият с площ 500 кв. м., между съсобствениците му съобразно притежаваните от тях идеални части, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. С оглед данните за съсобствеността между страните, както и наличието на други съсобственици, съдът е указал на ищцата да отстрани нередовностите, съгласно разпореждането от 21.07.2020 год. Въпреки последващото продължаване на срока за изпълнение на тези указания по молбата от 4.08.2020 год. на ищцата, последната не е изпълнила същите в срок, поради което съдът е върнал исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратил производството по делото. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното, не подлежи на касационно обжалване, независимо от постановеното в него в обратен смисъл. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК изключва от касационно обжалване решенията по въззивни дела по производствата за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. С оглед горните съображения производството по частната касационна жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение