Определение № 448 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М. против въззивно решение № 3943 от 29.05.2013 г. по в. гр. дело № 438/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-35-121 от 19.10.2012 г. по гр. дело № 20397/2011 г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М. против И. К. М. за заплащане на всеки от ищците по 7560,59 лв. мораторна лихва за периода 18.07.2008г. - 28.01.2011г. върху сумата 73490,36 лв., представляваща запазена част на М. К. М. от наследството на И. Димитрова Т. възстановена с влязло в сила решение по гр. дело № 930/1990 г. на СРС. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена с П. № 4/30.10.1964 г. и ТР № 34/18.05.1971 г. на ОСГК на ВС е разрешен материалноправния въпрос - дължи ли се лихва, каква и от кой момент, върху присъдена с влязло в сила решение сума за възстановяване на запазена част от наследство по чл. 36, ал. 1 ЗН, когато с решението за възстановяването на запазената част лихва не е присъдена и същата се претендира в отделно исково производство. С оглед на посочената съдебна практика жалбоподателите поддържат приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават и на т. 2, с оглед влязлото в сила решение по гр. дело № 132/2008г. на Врачански окръжен съд, с което по идентичен случай поставеният правен въпрос е намерил разрешение различно от даденото с обжалваното решение. Ответницата И. К. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посочената задължителна практика на ВС няма отношение към разрешаването на поставения правен въпрос, а решението на окръжен съд не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 1 ЗН намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и засяга решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете. Даденото с обжалваното решение разрешение на въпроса, обуславящ изхода на делото, влиза в противоречие с разрешението дадено по идентичен случай с влязлото в сила решение по гр. дело № 132/2008г. на Врачанския окръжен съд, което налага да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.