Определение № 950 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. П. срещу решение №.125/12.05.25 по г.д.№.139/25 на ОС Хасково, с което е потвърдено реш.227/20.11.24 по г.д.№.348/24 РС Свиленград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 вр. чл.5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ – за установяване на проявено спрямо него дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“-/собственик на недвижим имот/, извършен от ответниците-Н. Г. Г., А. А. П. и С. И. К., считано от 14.05.21г., в качеството им на членове на комисия, назначена със Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община]. Ответните страни А. А. П. и С. И. К. оспорват жалбата; Н. Г. Г. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение са проследени хронологично отношенията между [община], чиито служители са ответниците, и ищеца като собственик на находящ се на територията й недвижим имот на [улица] - 6/8 ид.ч. от УПИ ...-... в кв.... по КРП на [населено място], в сила от 1993г., с площ от 366кв.м., ведно с цялата жилищна сграда в дъното на двора - по повод констатираното недобро състояние на постройката: с писмо №.И-819/27.01.20 на [община] С.П. е бил уведомен, че сградата е опасна за живеене, както и че на 17.02.20 комисия по чл.196 ал.1 ЗУТ ще извърши оглед на място/писмото е връчено на негов пълномощник на 29.01.20/; на посочената дата е изготвен протокол, в който е отразено: състоянието на постройката - с изгнила дървена покривна конструкция, започнала да се руши; че в сградата се влиза безпрепятствено, тъй като вратата е избита; че дървените подове са изгнили от течовете и има опасност от пропадане при влизане в сградата, в която има самонастанили се лица; на ищеца е бил предоставен срок за становище до 14.08.20, след изтичането на който е предупреден, че ще бъде проведена процедура по обявяване на сградата като опасна за обитаване и вредна в санитарно-хигиенно отношение; тъй като становище не е постъпило, с протокол от 02.09.20 на С.П. е предложено в срок до 20.09.20 да освободи сградата от обитателите, за да се избегнат инциденти, в срок до 30.09.20 - да я обезопаси със сигнална лента и предотврати достъпа в нея като я заключи, а в едногодишен срок - да изготви всички необходими строителни книжа за извършване на ремонта; въз основа на цитирания протокол е издадена Заповед №.1354/16.09.20 на Кмета на [община], връчена на ищеца на 21.09.20 и поставена на оградата на имота му; с протокол от 14.10.20 на служители при общината е констатирано неизпълнението на заповедта, както и че електрозахранването и водоснабдяване на имота са прекъснати, а самонастанилите се лица - изведени доброволно от имота, заграден със сигнални ленти; с молба от 15.10.20, подадена от Т. П., легитимирал се като пълномощник на С.П., е направено искане за назначаване на комисия, която да се произнесе за състоянието на сградата - предвид твърдения, че е извършен цялостен ремонт на покрива; искане в тази насока е направено и с молби от 16.04.21; със Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община] е назначена комисия, в състава на която са включени и ответниците, със задача да извършат обследване на състоянието на строежите на територията на [община] и необходимите ремонти и възстановителни работи; с протокол от 14.05.21 комисията е установила, че по покривната конструкция и покривното покритие има извършени СМР, но поради неосигурен достъп не са установили състоянието им; покривното покритие било с нарушена цялост, по стрехите имало разместени керемиди и капаци, което създавало опасност за преминаващите пешеходци; преддверието и външните стълби били отцепени от конструкцията на сградата, поради което било необходимо да се съборят и изградят наново; комисията е предложила сградата да се обезопаси и се приведе във вид, годен за живеене; със Заповед №.875/08.06.21 на Кмета на [община], въз основа на горните констатации, е наредено на ищеца или на упълномощено от него лице да събори преддверието и външните стълби и да ги изгради наново, жилищната сграда да бъде обезопасена и приведена във вид, годен за живеене; з аповедта е била обжалвана от С.П. пред Административен съд Хасково, но с влязло в сила определение /от 24.09.21 по адм.д.№.867/21 на АС Хасково, оставено в сила с определение №.11489/11.11.21 по адм.д.№.10905/21 на Върховен административен съд/ жалбата му е била оставена без разглеждане поради неизправяне в срок на недостатък /подаване от лице без надлежна представителна власт/, обуславящ редовността й, и производството - прекратено; с докладна записка от 30.06.22, изготвена от М. Д. - началник отдел „Правен“ в Общинска администрация С., е било предложено извършването на нов оглед на имота на ищеца, тъй като е изминал дълъг период от последния такъв през 2021, на който и не е присъствал негов пълномощник, намиращ се в правни спорове с част от членове на комисията; с решение №.68/4.05.23 по г.д.№.603/22 на РС Свиленград /влязло в сила на 20.10.23/, са отхвърлени предявените от легитимиралия се като пълномощник на ищеца Т. Д. П. срещу Н. Г., А. П. и С. К. искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 вр. чл.5 ЗЗДискр за установяване на дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“, извършен от ответниците спрямо П. считано от 14.05.21 и в качеството им на членове на комисия, назначена със Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община]. Обсъдени са и показанията на разпитания свидетел Т. Д. П.. От правна страна е прието, че исковете за установяване на дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“, предявени на основание чл.71, ал.1 т.1, вр. чл.5, вр. чл.4, ал.1 ЗЗДиск са неоснователни. Посочено е, че разпоредбата на § 1 т.1 ДР към ЗЗДискр дефинира понятието „тормоз“ като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда; съгласно чл.5 ЗЗДискр тормозът въз основа на признаците по чл.4 ал.1 се смята за дискриминация, а разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗЗДискр предвижда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана - в разглежданата хипотеза, с оглед въведените от ищеца твърдения - на „обществено положение“, предвид качеството му на собственик на недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]. Намерено е, че в случая ищецът, в чиято тежест е да установи факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация, не ангажира такива доказателства-и това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. По делото е безспорно, че ответниците са служители в [община], на които е било възложено обследване състоянието на строежите на територията на Общината съгласно Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община]; в изпълнение на същата са изготвили протокол от 14.05.21, въз основа на който е издадена Заповед №.875/08.06.21-с която на ищеца или на упълномощено от него лице е наредено да събори преддверието и външните стълби и да ги изгради наново. До подаване на исковата молба дадените със заповедта нареждания не са били изпълнени, което само по себе си обосновава извод за неоснователност на исковете-отчитайки в тази насока разпоредбите на чл.195 ал.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, съгласно които собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169 ал.1 и ал.3, като при обстоятелства, застрашаващи обекта по ал.1 с увреждане или разрушаване, собственикът трябва да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване. Същевременно въведените в исковата молба твърдения за допуснати нарушения от ответниците в качеството им на служители на [община] и членове на комисия, назначена със Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община], свеждащи се до неизслушване на ищеца и на пълномощника му съгласно задълженията им, вменени в нормата на чл.196 ал.2 ЗУТ, и това, че не са извършили оглед вътре в сградата, не обосновават извод за основателност на исковете- доколкото заповедта на Кмета, основаваща се на констатациите на назначената от него комисия, включваща в състава си и ответниците, е влязла в законна сила /след като подадената от лице, легитимирало се като пълномощник на ищеца, жалба е оставена без разглеждане/. От друга страна ищецът не е представил доказателства, че състоянието на сградата отговаря на изискванията за ползването й по предназначение и че дадените в тази насока предписанията са били изпълнени. От показанията на св.П. /ценени при условията на чл.172 ГПК и при съобразяване на вътрешната им противоречивост относно състоянието на сграда/ не се установяват обстоятелства, опровергаващи констатациите на ответниците, отразени в изготвения от тях протокол от 14.05.21. Твърдението, че ответниците не са уведомили Кмета на общината за съществувалия между тях и пълномощника на ищеца конфликт, не обосновава извод в противна насока-вкл. като се отчита, че извършването на втория по ред оглед-през месец май 2021, е инициирано от свидетеля П. като пълномощник на С.П. и в подаваните от него молби е поискан нов оглед от „старата или нова комисия“, без да са направени възражения в състава на същата да не участват ответниците. Отразено е и, че отказът на ищеца да изпълни нарежданията, дадени със Заповед №.875/8.06.21 на Кмета на [община] /влязла в законна сила и изготвена въз основа на констатациите на комисията, назначена със Заповед №.753/14.05.21 на Кмета на [община], в състава на която са били включени ответниците/ и допуснатото от него неизпълнение на задълженията, вменени му с чл.195 ал.1 и ал.3 ЗУТ, сами по себе си опровергават изложените в исковата молба твърдения за осъществен от ответниците спрямо него „тормоз“ по смисъла на § 1 т.1 от ДР ЗЗДискр и обосновават извод за неоснователност на предявените искове. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно задължението на съда да обсъди възраженията на страните /ППВС 7/65, т.19 ТР 1/4.01.01, ОСГК/. Според практиката на ВКС, в това число цитираната, при въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора; той е длъжен да определи правилно предмета му и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Определила е правилно предмета на спора, посочила е кои са правно релевантните факти за основателността на претенцията предвид относимите законови разпоредби и е съобразила релевантните доводи на страните. Петте бездействия и действия, конкретизирани в исковата молба като такива, чрез които поотделно и в съвкупност се твърди, че е осъществен тормоз от ответниците като членове на комисията, извършила огледа на 14.05.21 /отказват да изслушат ищеца - въпреки предоставеното му от чл.196 ал.2 ЗУТ право; отказват да изслушат пълномощника му; извършват вътрешния оглед без да влязат в сградата (т.е. отказват да извършат оглед по правилата); отказват да съобщят на кмета, че пълномощникът му има конфликт с председателя на комисията, с който има висящ съдебен спор и е пускал множество сигнали срещу него, както и че има конфликт и с някои от тях; констатират, че сградата е опасна за живущите и е нужно част от нея да бъде съборена и изградена наново, но констатациите са извършени при нарушение на чл.196 ал.2 ЗУТ и Закона за администрацията и с тях подвеждат кмета да издаде заповед №.875/8.06.21 за събаряне на част от имота/, на практика биха могли да доведат до опорочаване на издадената заповед за частично събаряне, като предвидената в закона защита в този случая е чрез обжалването й пред административен съд. Ищецът не се е възползвал от тази възможност – доколкото не е сезирал валидно в срок с надлежна жалба компетентната съдебна инстанция, в това число предвид твърденията му, че не е бил уведомен за огледа от ответниците и така е било препятствано правото му да бъде изслушан и възможността за вътрешен оглед на сградата; не е и изпълнил предписанията, дадени с горепосочената заповед. Съдът е коментирал установеното от доказателствата поведение на страните - в това число липсата на надлежно обжалване и влизането в сила на заповедта за частично събаряне, съставена на база протокола за проведения от ответниците оглед на 14.05.21, недоказването на неверност на констатациите в същия, неизпълнението на заповедта за частично събаряне, заявлението, че искания нов оглед може да бъде осъществен от същата или от друга комисия – и последиците от него в контекста на релевантните им твърдения, доводи и възражения и през призмата на установените в закона и цитирани дефинитивни разпоредби за тормоз /всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда/ и предпоставки за установяване на такъв, респективно на дискриминация на претендирания признак /обществено положение-собственик на имот/; изложил е и свои мотиви защо намира, че, предвид това поведение и ангажираните в тази връзка доказателства, не може да се приеме, че е налице визираната в чл.5 ЗЗДискр хипотеза. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касационно обжалване предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,