Определение № 28 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 33/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по възникнал спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд - София-град (АССГ) с определение № 27639/18.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7515/2025 г., относно това кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба от М. Д. Д. срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), подадена до Софийския районен съд (СРС), с посочено правно основание чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове за сумата от 15 000 лв. - частичен иск от общ иск в размер на 950 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за сумата в размер на 24 500 лв. - частичен иск от общ иск в размер на 1 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението. Първоначално исковата молба е подадена до Софийския районен съд и въз основа на нея е образувано гр. дело № 42146/2022 г. по описа на съда. С разпореждане № 83553 от 11.09.2022 г. и разпореждане № 27555 от 28.02.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение с конкретни указания. С молби от 18.10.2022 г. и от 22.05.2023 г. ищецът е уточнил, че предявява искове срещу МВР и ГДБОП. С определение № 22806/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 42146/2022 г. по описа на СРС, се приема, че предявените частични искове подлежат на разглеждане от Административен съд - София-град, поради което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АССГ. В исковата молба е посочено, че ищецът М. Д. е подал сигнал с искане за проучване и информация до ГДБОП, препратен и до МВР, относно отправени към него заплахи от посочено в сигнала и исковата молба лице, като е налице бездействие от страна на МВР и ГДБОП по подадения сигнал, които не са извършили проверки и не са сезирали Прокуратурата на Република България. Според мотивите на съдебния акт всяка една от дейностите, изпълнявана от служителите на МВР, респ. ГДБОП, е специфична и е възложена по силата на закон, като в едни случаи може да бъде определена като административна, а в други като правозащитна. Съдът е приел, че осъществяваната от органите на МВР дейност по разследването обосновава правораздавателна функция едва при поето ръководство върху процеса от страна на прокуратурата, а дейността на МВР за поддържане на реда, за разкриване на престъпления и оперативно издирвателната дейност в останалите случаи са административни, а претенциите за обезщетение на вредите, настъпили при осъществяването й се квалифицират по чл. 1 от ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по реда на АПК. С определение № 27639/18.08.2025 г. по адм. дело № 7515/2025 г. състав на АССГ е повдигнал спор за подсъдност, като в мотивите си е приел, че предявените искове не подлежат на разглеждане от административните съдилища, защото обстоятелствата, на които ищецът основава исковата си претенция, не сочат на дела от изброените видове в чл.128 от АПК. Посочено е, че ищецът не претендира обезщетение за вреди, причинени от държавата и общините от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според съда дейността по разкриване на престъпленията не е административна, а актовете, с които приключва разследването на престъпленията, не са административни актове или подзаконови нормативни актове. Също така се сочи, че лицата, които разследват престъпната дейност, в качеството им на разследващи органи, не са административни органи или длъжностни лица, изпълняващи административна дейност, като отговорността на разследващите органи за бездействието им във връзка с разкриване на престъпления се установява от общите съдилища. Решаването на спора за подсъдност е от компетентността на състав, включващ трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама съдии от Върховния административен съд (ВАС), съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК (в действащата редакция на тази разпоредба). Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че исковата молба, подадена от М. Д. Д. срещу Министерството на вътрешните работи и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ подлежи на разглеждане от Софийски районен съд по следните съображения: В исковата молба и подадените уточняващи молби се твърди, че ищецът е претърпял вреди от бездействието на служители на ГДБОП и МВР да извършат разследване на подаден от него сигнал за отправени към него и съпругата му заплахи, които не са предприели действия по разкриване на извършителите, не са сезирали прокуратурата и не извършили други действия по разследване на описаните от него престъпни прояви. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" е основна структура на Министерството на вътрешните работи (по арг. от чл. 37, ал. 1, т. 1, чл. 38, т. 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМВР и чл. 3, т. 1, чл. 4, т. 2 и чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Въпреки, че Министерството на вътрешните работи и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" принадлежат към системата на изпълнителната власт, при упражняването на функции по разследване на престъпления същите не действат като административни органи и не осъществяват административна дейност, която да се обхваща от хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от бездействие на служители на ГДБОП и МВР за провеждане на разследване и уведомяване на прокуратурата по подаден от него сигнал, съдържащ твърдения за извършено спрямо него и съпругата му престъпление, поради което не е възможно да бъде възприета претенцията му като обезщетение за вреди, причинени от административна дейност. С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че ищецът не е основал иска си на твърдения за настъпване на вреди от конкретен незаконосъобразен акт, действие или бездействия на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, следва се приеме, че искът му не може да бъде квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което разглеждането на исковата молба следва се осъществи по общия исков ред. В този смисъл е и определение № 4 от 23.01.2024 г. по адм. дело № 52/2023 г. на смесен 5 членен състав на ВКС и ВАС, с което е разрешен сходен спор за подсъдност между АССГ и СРС. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,