Определение № 3171 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2090/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аста трейд“АД срещу решение №3303/21.06.2023 г. по в.гр.д.№13626/21 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20056482/02.03.2021г. по гр.д.№50096/19г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу К. В. И. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждането му да заплати на „Аста трейд“ЕООД суми в размер на 10 000 евро – задължение по сключено споразумение от 21.06.2019г., ведно със законната лихва; 1333,20 лв. – обезщетение за забава за периода 23.09.2018г. – 17.06.2019г.; 1100 лв. – разноски по ч.гр.д.№28137/19г. на СРС и по изп.д.№2307/19г. на ЧСИ М. Б. и такса за превод на документи на чужд език, както и направените по делото съдебни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че с решението си въззивният съд е преповторил изцяло мотивите на първата инстанция, без да вземе предвид наведените във въззивната му жалба възражения. Оспорва извода,че сключеното споразумение е подписано от ответника само в качеството му на управител на „Гоу спедишън“ЕООД, но не и в лично качество със солидарно задължаване на физическото лице, като поддържа,че този извод е направен при превратно тълкуване на доказателствата. Излага доводи в обосноваване тезата му за основателност на предявените искове. Претендира отмяна на решението на СГС и уважаване на претенциите му с присъждане на разноски за всички инстанции. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която счита за осъществена със следните разрешени от въззивния съд въпроси: 1.Признание на неизгоден за страната факт има ли доказателствено значение? /противоречие с решения по гр.д.№3399/08г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№745/10г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№579/12г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№676/17г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№584/10г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1311/09г. на ІІІ г.о. на ВКС/; 2. Следвало ли е съдът да квалифицира поведението на ответника като злоупотреба с право и представлява ли поведението на ответника злоупотреба с право? /противоречие с решения по гр.д.№1243/09г. на ІV г.о. на ВКС и по гр.д.№1734/14г. на ІІІ г.о. на ВКС/; 3.Може ли да бъде потвърдено с конклудентни действия поетото задължение за встъпване на органния представител като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора и длъжника? Може ли чрез конклудентни действия да се поема солидарно задължение от лице, което не е страна по правоотношението, от което възникват задължения за страните? /по тези два въпроса - противоречие с решения по гр.д.№3020/14г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№420/09г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№5864/15г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№2586/13г. на ІV г.о. на ВКС/; 4. Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота,като изложи мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи за съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?, Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?, Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните?, Възможно ли е да основе изводите си само на избрани доказателства?, Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото ? /по тези въпроси – противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК, ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, решенията по т.д.№2435/16г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№34/13г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1608/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№3768/14г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2220/15г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№1826/16г. на І т.о. на ВКС и по гр.д.№2526/15г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Касаторът поддържа искане за допускане на касационната му жалба за осъществяване на инстанционен контрол върху въззивното решение, навеждайки довод, че, поради липса на съдебна практика, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на касационната инстанция по въпросите: 5. Как следва да се цени недобросъвестното поведение на ответника, когато същият е посочил начин на връчване на споразумението (имейл адрес), потвърдил е на кредитора,че подписаното споразумение му е изпратено, но впоследствие е установено,че положеният подпис не изхожда от него?, Следва ли да се вземе предвид, че не е доказано друго лице да има достъп до посочения от ответника имейл адрес?, Как следва да се приеме недобросъвестното поведение на ответника, който в хода на процеса е оспорил всички твърдени обстоятелства, които впоследствие е признал в обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК?, Може ли да се приеме за сключено споразумение, когато подписът не е на лицето, посочено като негов автор, но това лице в електронна форма направи изявление,че споразумението е изпратено в разписан екземпляр на кредитора?, Следва ли това изявление да се цени като признание на неизгоден за него факт и да има доказателствено значение?, Когато съдът приеме,че е налице валидно сключено споразумение с дружество длъжник, за което се установи,че подписът не е положен от законния му представител, следва ли да приеме, че е налице валидно сключено споразумение и по отношение на солидарния длъжник (органен представител), за който също е установено,че подписът не е положен от него?, Когато договорът е подписан неприсъствено, при оспорване на положения върху него подпис, кои са действията, с които този договор се смята за потвърден и които обвързват лицето, посочено като автор на оспорените подписи?, Приложима ли е разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на солидарния длъжник – физическо лице, по споразумение, сключено между длъжника и кредитора – търговски дружества? В изложението си касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки въззивното решение за очевидно неправилно, тъй като е постановено в явно нарушение на закона и е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В писмен отговор на касационната жалба ответникът К. В. И. е заявил становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Прави искане за потвърждаване на решението на апелативния съд, като претендира разноски за настоящата инстанция. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски градски съд е приел,че подадената въззивна жалба е неоснователна. Констатирал е,че първоинстанционният съд е сезиран от „Аста трейд“ ЕООД с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника К. И. да заплати на дружеството сума в размер на 10 600 евро, съгласно сключено между тях споразумение от 21.06.2019г., ведно със законната лихва; сума в размер на 1333,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.09.2018г. до 17.06.2019г.; сума в размер на 1100,00 лв. – разноски, от които 640 лв. – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение ч.гр.д. №28137/19г. на СРС, 390 лв. – платени такси и адвокатско възнаграждение по изп. дело №2307/19г. на ЧСИ М.Б. и 70 лв. – платена такса за превод на документи от чужд език. Възпроизвеждайки мотивите на първоинстанционния съд, съставът е намерил за правилно посоченото от него, че основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от кумулативното наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните, пълно изпълнение на задълженията на страната по споразумението – ищец, размерът на вземанията и настъпилата им изискуемост. Отбелязал е,че кредитира заключението на приетата по делото техническа експертиза, от която се установява, че описаната в него електронна кореспонденция между страните не е манипулирана; че самият ответник в съдебно заседание изрично е потвърдил, че е участвал в нея; че от нея ясно се установило, че споразумението е между търговските дружества „Гоу спедишън“ ЕООД и „Аста трейд“ ЕООД. В тази връзка е приел за правилно посоченото от първата инстанция, че от обясненията на ответника, получени по реда на чл.176 ал. 1 ГПК се установило, че ответникът е управител на „Гоу спедишън“ ЕООД, който през цялото време на водената кореспонденция е бил със съзнанието, че се касае за споразумение между двете юридически лица, а впоследствие е разбрал, че се касае за „подвеждащ разговор“ между представител на ищцовото дружество и трето лице на име „господин Д.“, по силата на който е възникнало споразумение между последните ответникът да участва в споразумението в лично качество. Констатирал е,че по делото са били събрани показанията на свидетел на ответника, от които се установило, че е присъствал на телефонни разговори, касаещи споразумения между търговските дружества, а не между ищеца и ответника, в лично качество. С оглед тези съображения, въззивният съд е приел за доказано по делото наличието на сключено споразумение между дружествата, но не и между ответника и „Аста трейд“ЕООД, от което е извел,че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано наличието на първата предпоставка от фактическия състав – валидно възникнало облигационно отношение по сключено между страните по делото споразумение. Преповторил е съображението на първата инстанция, че поради отсъствието на първата предпоставка от фактическия състав на предявените искове е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки и е заключил,че исковете правилно са отхвърлени като неоснователни. По-нататък въззивният състав е изложил мотиви, които са неотносими към фактологията на делото, тъй като касаят сключен договор за заем, а след това и теоритични съображения защо не обсъжда приетите от него в последното съдебно заседание писмени доказателства на ищцовата страна. В заключение е посочил,че се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, към които и препраща на основание чл. 272 ГПК. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито разрешения, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, определящи рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение, а не да касаят фактите по делото и да са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Дадените от въззивната инстанция разрешения на въпросите следва да покриват някоя от предвидените, като допълнителни предпоставки за допускане на касацията, хипотези на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Въпросите, формулирани в т.т.1, 2, 3 и 5 от изложението на касатора, не покриват общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като част от тях са по правилността на решението, а останалите – по начина,по който са формулирани, не са получили разрешения в изложените от въззивния съд мотиви. Посочените по-горе принципни изисквания за селектирането на касационната жалба са осъществени с формулираните от касатора под т.4 от изложението му процесуално-правни въпроси. Въпросите са релевантни, доколкото касаят задълженията на въззивната инстанция при осъществяването на решаващата ѝ дейност. Същите са разрешени в практиката на ВКС, цитирана от касатора, с която се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, като изложи свои собствени мотиви по предмета на спора. Видно от мотивационната част от въззивния съдебен акт, в него липсва самостоятелно обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, както и излагане на съображения по наведените от въззивника доводи, свързани с предмета на спора и преценката на доказателствата от първата инстанция. По същество са преповторени мотивите на първата инстанция с направени заключения за тяхната правилност. Поради така констатираното отклонение на въззивния съд при мотивиране на решението му от възприетата практика на ВКС обжалването следва да бъде допуснато по обобщения от касационната инстанция, съобразно правомощията ѝ при прилагане постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, процесуално правен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи и възражения, при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса в размер на 463,30 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговски колегия Второ отделение