Определение № 50285 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2042/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. И. К. касационна жалба на „Окръжен съюз на Трудово-производителните кооперации“, [населено място], срещу решение № 185/13.04.2022г. по възз.гр.д.№ 5/2022г. на ОС - Благоевград.С него е потвърдено решение № 905402/25.08.2021г. по гр.д. № 1308/2019г. на РС - Благоевград за отмяна на взетото на проведеното на 10.05.2019г. Общо събрание на „Окръжен съюз на Трудово-производителните кооперации“, [населено място] решение за освобождаване от отговорност на председателя на ОС на ТПК и на членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2018г. В касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът поддържа, че срокът за предявяване на иска е неправилно изчислен.Счита, че той е започнал да тече от деня на решението на общото събрание - 10.05.2019г., а не от следващия ден, и е изтекъл преди предявяване на иска - на 23.05.2019г.Оспорва изводите, че атакуваното решение на общото събрание е взето в нарушение на чл.16, ал.2 ЗК.Поддържа, че въпросът за освобождаване от отговорност е бил фактически включен в дневния ред на общото събрание, като последица от внесените и приети отчетни материали на управителния и контролния съвети, като не е било необходимо изричното му включване в дневния ред, тъй като въпросът касае освобождаване от отговорност по отношение на отчетната дейност, а не при конкретно нарушение на закона.Искането е за обезсилване на обжалвания въззивен акт или за неговата отмяна. В постъпилото в преклузивния срок за касационно обжалване изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, предл. 2 – вероятна недопустимост, както и по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Как следва да бъде изчисляван срокът по чл.58, ал.3 ЗК? 2.За приложението на чл.16, ал.2 ЗК или може ли контролен орган на кооперация, в хода на протичането на общото събрание на кооперацията, да предложи вземането на решение за освобождаване от отговорност на членовете на УС за тяхната дейност или сходно такова решение и необходимо ли е това предложение да бъде подложено на гласуване? Не са постъпили в срок отговори на касационната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение за отмяна на решението на общото събрание, въззивният съд е приел, че същото е допустимо, като не е споделил довода за предявяване на иска извън срока по чл.58, ал.3 ЗК.Отчел е, че общото събрание, на което е прието оспореното решение, е проведено на 10.05.2019г., на което са взели участие представители на кооперациите-ищци.Позовавайки се на съдебна практика на състави на касационния съд, въззивният съд е посочил, че правилата, регламентирани в чл.60 ГПК, намират приложение и при изчисляването на сроковете по чл.58 ЗК.Приел е, че в случая 2-седмичният срок по чл.58, ал.3 ЗК е изтичал на 24.05.2019г., който е неприсъствен ден, официален празник, поради което срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден – 27.05.2019г., когато е предявен искът.По същество въззивният съд е счел за основателен релевирания довод за вземане на атакуваното решение на общото събрание в нарушение на чл.16, ал.2 ЗК.Приел е, че, тъй като въпросът за освобождаване от отговорност на председателя на ОС на ТПК и на членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2018г.не е бил включен в посочения в поканата за общото събрание дневен ред, а предложението за включването му в дневния ред не е направено в началото на заседанието на общото събрание, съгласно императивната разпоредба на чл.16, ал.2 ЗК, е следвало всички участващи пълномощници да са съгласни с извънредното му включване в дневния ред.Констатирал е, че подобно съгласие не е отразено в протокола на общото събрание, а липсата на съгласие за включването на въпроса в дневния ред не е санирано и при гласуването, тъй като решението е прието с 11 гласа „за“, 1 глас „въздържал се“ и 7 гласа „против“. Въз основа на релевирания в касационната жалба и изложението довод за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок, за която, както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК, настоящият състав на касационния съд намира, че не e налице вероятна недопустимост на въззивното решение. Въззивното решение е допустимо, като постановено по допустим иск, предявен от легитимирана страна, при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК, който е двуседмичен и е започнал да тече на датата на събранието, на което са присъствали представители на ищците, 10.05.2019г., и е изтичал на 24.05.2019г., а не на 23.05.2019г., според неоснователно поддържаното от касатора, но, тъй като 24.05.2019г. е неприсъствен ден, официален празник, срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден – 27.05.2019г.Изводът на въззивния съд за предявяване на иска в срок е съобразен с решение 186/ 17.10.2018г. по т.д.№ 1563/2017г., I т.о., което се споделя изцяло от настоящия състав, приемащо, че срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1 от ЗК е преклузивен и тече от датата на решението, а, ако кооператорът не е присъствал при провеждането на общото събрание, то срокът тече от узнаването, но винаги изтича в рамките на тримесечния срок от провеждането на събранието; Когато последният ден на срока е неприсъствен, приложимата в случая разпоредба на чл.60 ал.6 от ГПК предвижда, че срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1, свързан с допустимостта на въззивното решение, произтича от липсата на въведените по него допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът не е обосновал приложното поле на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, непосочвайки съдебна практика, а, както се посочи, даденото по въпроса разрешение от въззивния съд е в съответствие с формираната по въпроса съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Необосновано от касатора е и приложното поле на допълнителното основание по т.3 на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В т. 4 от ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на една от следните хипотези: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В случая, касаторът не е въвел доводи, че разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на съдебната практика, поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия.Въведените от касатора доводи за наличие на противоречива съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.58, ал.3 ГПК попадат в дефинираната от посоченото тълкувателно решение трета хипотеза, но не е обосновано наличието и на останалите й елементи– да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което именно да налага създаването на съдебна практика.Наред с това, както се посочи, по въпроса е формирана съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с която впрочем въззивното решение е съобразено, което изключва наличието на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 2 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.Той касае изцяло правилността на изводите на въззивния съд, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.Въпросът не съответства и на мотивите в обжалваното решение.С тях не само не е отречена, а е изрично призната възможността контролен орган на кооперацията, в хода на протичането на общото събрание на кооперацията, да предложи вземането на решение за освобождаване от отговорност на членовете на УС за тяхната дейност, но е прието, че в случая включването на този въпрос в дневния ред е могло да се извърши само със съгласието на всички участващи. Тъй като по въпроса липсва общото изискване за допускане на касационно обжалване, не е необходимо да се обсъждат въведените по него допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се присъждат разноски на ответниците, тъй като няма данни за извършването на разноски. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: