Определение № 60 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 374/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Ц. П. против определение № 451 от 27.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3509 по описа за 2020 г. на Върховния касационен съд, IV ГО, с което е върната частната и жалба срещу определение № 13198 от 14.08.2020 г. на Софийския градски съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. д. № 13809/2020 г. и образуваното по частната жалба производство е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд се е произнесъл за пръв път относно разноските по делото и затова актът му трябва да подлежи на инстанционен контрол. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и да се върне делото за произнасяне по съществото на частната жалба. Националният център по трансфузионна хематология не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 2192 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 13809 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Г“ състав, е потвърдено решението от 13.08.2019 г. по гр. д. № 58901 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, ГО, 69 състав, за обявяване за недействителна клаузата за определяне на изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя в т.2 от допълнително споразумение № ЛС 317 от 15.08.2018 г., сключено между И. Ц. П. и Националния център по трансфузионна хематология. Това решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК. Ето защо и определението, с което въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските също не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.4 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3, предложение второ от ГПК. Тази специална разпоредба изключва приложението на чл.274, ал.2 от ГПК и цитираните от частния жалбоподател разрешения, дадени в т.24 на ТР №6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. и ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК. Тези разрешения се отнасят до определения относно разноските по дела, решенията по които подлежат на касационен контрол, а не за настоящия случай. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение