Определение № 318 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Б. срещу решение № 3015 от 4.5.2012 г. по гр.д.№ 979 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Г” въззивен състав, в частите, с които е отменено решение от 9.8.2011 г. по гр. д. № 34746/2009 г. на СРС, І ГО, 30 състав, за осъждане на Г. Б. С. да заплати на Ш. Б. сумата от 1 500 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и сумата 750 евро на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и е постановено друго за отхвърляне на тези искове. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: В обжалваните части въззивното решение е постановено по предявените от касатора два обективно съединени иска. Първият от тези искове е частично заведен за сумата от 1 500 евро, а вторият е с цена от 2 250 евро. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Съобразно разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, дори ако искът е предявен като частичен, а пълният му размер е над необжалваемия, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Следователно касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което е необжалваемо, поради което е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение