Определение № 4251 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2025 г.

Производство по чл. 629 от ГПК. С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3550/07.07.2025 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от Д. Т. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея; както и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати застрахователни обезщетения в следните размери: на Х. В. Б. – разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 50 000 лв. и на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., ведно със законните лихви върху тях. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт смърт на роднина или близък на ищеца. С молба с вх. № 14474/04.08.2025 г. ищците (и ответници по касационната жалба на ответното дружество) Х. и М. Б. и Ю. Ъ. са направили искане съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на европейския съюз (СЕС) по следните въпроси: 1) засяга ли се полезното действие на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО от обстоятелството, че държава-членка не е приела изричен нормативен акт, с който да се определи обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди и кръга на лицата, които имат право да получат такова обезщетение; 2) следва ли чл. 2, § 2 от Директива 2012/29/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да установи процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в директивата, и за определяне на това кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването на правата, установени в директивата, чрез задължителна съдебна практика или с оглед на принципа на правната сигурност и задължението за правилно транспониране на директивата държавата-членка следва да приеме нормативен акт; 3) следва ли съображение 19 и чл. 2, § 2 от Директива 2012/29/ЕС и чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка има право да ограничава броя на членовете на семейството чрез въвеждането на критерии, на които същите трябва да отговарят, различни от роднинската им връзка с жертвата; и 4) ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли съображение 19 и чл. 2, § 2 от Директива 2012/29/ЕС и чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка може да ограничи броя на членовете на семейството, които имат право на обезщетение, или чрез ограничаване на лицата с оглед на по-близката или по-далечната роднинска връзка с жертвата, или чрез въвеждането на критерии, чрез които може да бъде намален броят на лицата от един и същи роднински кръг (например, чрез въвеждане на изискване за „изключително силна и трайна емоционална връзка с починалия“), или държавата може да използва едновременно и двата критерия. Насрещната страна по делото – ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД не е подало становище по искането за отправяне на преюдициално запитване. Съдът намира искането за неоснователно, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК, българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на съответната разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В случая формулираните от страна на тримата молители-ищци въпроси, по които те искат да се отправи запитването, са посветени на кръга от лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение. По отношение и на тримата молители-ищци обаче, още с необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение по делото, със сила на пресъдено нещо е признато правото на всеки един от тях да получи застрахователно обезщетение от ответното застрахователно дружество, като предмет на въззивното и на настоящото касационно производство по делото е само размерът на полагащите им се обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди – за посочените по-горе разлики над 5 000 лв. Следователно, с решението си по чл. 290 от ГПК касационната инстанция няма да се произнася относно това, дали тримата молители-ищци попадат в кръга от лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение от ответното дружество, тъй като този въпрос вече е разрешен със сила на пресъдено нещо по делото. Във формулировката на първия въпрос е включен и обхватът на подлежащите на обезщетяване вреди, като конкретното питане е, дали обстоятелството, че държава-членка не е приела изричен нормативен акт, с който да се определи този обхват на обезщетяваните вреди, засяга полезното действие на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО. Този въпрос също не е от значение за правилното решаване на делото по смисъла на чл. 628 от ГПК, тъй като конкретният размер на полагащите се на тримата молители-ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди зависи единствено от преценката на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на тези обезщетения, видно и от правния въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД, по който е допуснато касационното обжалване. Наред с това, разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД очертава обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди, като установява правилото, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; т.е. питането е лишено и от предмет. В заключение, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение