Определение № 3811 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Т. и С. Д. Т. срещу определение № 213 от 11.03.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 136/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено разпореждане № 6633 от 11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4705/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич за връщане на въззивна частна жалба вх. № 19491/06.11.2023 г., допълнена с въззивна частна жалба вх. № 19536/07.11.2023 г. и с въззивна частна жалба вх. № 19508/06.11.2023 г., в частта, с която се обжалва решение № 793/23.10.2023 г., постановено по същото дело, в частта за прекратяване на производството по делото по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, поради просрочието й.

Касаторите излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и молят същото да бъде отменено. Желаят да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт по следните въпроси, без да посочат някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК:

1. Предявените искове за обезщетение за вреди срещу ЧСИ представляват ли обективно съединени искове или представлява един иск срещу едно противоправно поведение, предявен на части като няколко искове с отделни петитуми?

2. Предявеният иск за имуществени вреди срещу ЧСИ на няколко части, подлежи ли на отделно или различно по характер произнасяне от съда, респективно на различно право на защита и различен срок за обжалване?

3. Приемайки предявените искове за имуществени вреди срещу ЧСИ за един иск, предявен на части, допустимо ли е разделянето на този иск на части за произнасяне по допустимост на всяка от тях поотделно?

4. Съдът като е приел, че ищците не разполагат с правен интерес относно иска по чл. 45 от ЗЗД, тъй като дори и ЧСИ да бил ангажирал отговорността на пазача за демонтажа на радиаторите и котела, правните последици не биха могли да настъпят в правната сфера на ищците, то той не е взел предвид, че този демонтаж унищожава цяла система – локално парно газ инсталация с метални радиатори, обявена в обявлението на ЧСИ с обявлението за публична продан; че тази система е приращение към недвижим имот, представляващ предмет на публичната продан; че демонтажът е извършен вече върху чужд недвижим имот, след влязло в сила постановление за възлагане, поради което стойността на имота е намаляла с тази, която е заплатена, т.е. на купувачите се предава имот, различен от обявения без система локално парно с газ инсталация и метални радиатори, както е обявен и съответно оценен и заплатен. Тогава тези негативни последици не настъпват ли в правната сфера на ищците, в качеството им на купувачи?

5. Ако ЧСИ бе взел необходимите мерки, дори и след уведомяването му от купувачите с две молби преди извършения въвод, то правните последици по отношение на купувачите биха ли били различни от настоящите?

6. Като не е посочил по какви критерии въззивният съд е приел разделянето на исковите претенции на допустими и недопустими с едно правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, касаещи обезщетение за имуществени вреди от ЧСИ, респективно и крайният съдебен акт – решението, разпределя на две части – решение и решение с характер на определение, налице ли е липса на мотиви на обжалваното определение?

7. Наличието на един иск за обезщетение за имуществени вреди срещу ЧСИ, предявен на части, води ли до правомощието на съда да се произнесе с различни актове, респективно правото на защита на страната в различни срокове за обжалване?

8. Липсата на мотиви на въззивния съд относно приемането на постановеното решение по правната си същност с характер на определение относно предявения иск на основание чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, води ли до нищожност на определението?

Ответникът по жалбата, Л. Т. Т., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от страна по делото /ищци по делото/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 793/23.10.2023 год. по гражданско дело №20193230104705 по описа за 2019 година ,Районен съд - Добрич е отхвърлил исковете с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от И. С. Т. и С. Д. Т. срещу ЧСИ Л. Т. Т.. Със същото решение съдът е прекратил производството по предявените от И. С. Т. и С. Д. Т. срещу ЧСИ Л. Т. евентуални искове с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. По реда на чл.236 ал.1 т.8 от ГПК, първоинстанционният съд е посочил, че решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част съдебният акт е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от връчването му.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод, че правилно първоинстанционният съд е върнал като просрочена подадената въззивна частна жалба вх. № 19491/06.11.2023 г., допълнена с въззивни частни жалби вх. № 19536/07.11.2023 г. и вх. № 19508/06.11.2023 г., в частта, с която се обжалва решение № 793/23.10.2023 г. в частта за прекратяване на производството по делото по предявените при условията на евентуалност искове. Изложени са мотиви, че първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените при условията на евентуалност искове има характер на определение. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК определенията подлежат на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването им. Първоинстанционното решение е било връчено на И. и С. Т., чрез процесуалния им представител, на 26.10.2023 г., поради което едноседмичният срок за обжалването на решението в тази част е изтекъл на 02.11.2023 г., като първоначалната жалба е подадена на 03.11.2023 г. по пощата, а допълненията към нея съответно на 03.11.2023 г. по електронна поща и на 06.11.2023 г. в регистратурата на съда.

При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения:

Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивният съд, с които е приел, че подадената въззивна частна жалба е просрочена. Въпросите са свързани с евентуалните искове, по отношение на които производството по делото е прекратено и касаят съществото на главния спор между страните. Спорът в частното производство касае спазването на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за подаване на частна жалба, за който срок първоинстанционният съд е дал изрични указания в решението си, посочвайки, че в частта за отхвърляне на иска решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, а в частта за прекратяване производството по делото, имаща характер на определение, срокът за обжалване е едноседмичен. Доколкото поставените въпроси са ирелевантни за спорния предмет, то същите не могат да обусловят допускането на касационно обжалване поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение