Определение № 1372 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 571/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД срещу определение №776 от 20.12.2024 г. по в.ч.т.д.№613/2024 г. на АС Варна. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД срещу определение №1270 от 30.09.2024 г. по т.д.№676/2022 г. на ОС Варна, с което е върната въззивната жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД срещу постановеното по делото решение. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Коя дата и час са от значение за спазване на определения от съда срок – датата на изпращане на жалбата или датата на получаването й. 2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване спазването на сроковете по чл.259, ал.1 ГПК или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото. Спрямо първия въпрос се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а спрямо втория, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Некст лоджистикс“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе с обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съобразно чл.9 ЗЕДЕУУ, електронното изявление се счита изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора, а според чл.10, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, като по смисъла на чл.62, ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма. Изложил е съображения, че в случая, с оглед разпоредбата на чл.9 ЗЕДЕУУ, изпращането на въззивната жалба с изявление от 23.59 часа на 24.09.2024 г., подписано с квалифициран електронен подпис, според ползваната от автора му (процесуалният представител на „Агро плант инвест“ ЕООД) информационна система на gmаil.com, не може да се приеме за време на изпращане, тъй като тази система може да бъде контролирана от автора по отношение часа на изпращане, чрез ръчна промяна на часовника на устройството, от което се изпраща, водещо до съответна промяна и на посочения час на изпращане на електронното писмо. В този смисъл е достигнал до извод, че от значение за преценка времето на изпращане на електронното изявление, съдържащо въззивната жалба, е времето на постъпването му в информационната система на ОС - Варна, а това е станало на 25.09.2024 г. в 0:00 часа, т.е. в началото на следващия ден, след изтичане на срока за обжалване, поради което въззивната жалба подлежи на връщане като просрочена, на основание чл.262, ал.2 т.1 ГПК. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението първи въпрос (вторият от въпросите не е обсъждан в обжалваното определение), е обусловил решаващата воля на въззивния съд. По посочения правен въпрос е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС, разясняваща, че ако електронно изявление е подписано с квалифициран електронен подпис, то относно времето на изпращане и получаване на електронното изявление, приложение следва да намерят съответните разпоредби на ЗЕДЕУУ, а именно чл.9 и чл.10 от този закон, като от значение за спазване на срока е датата на изпращането на жалбата, а не датата на получаването й, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.62, ал.2 ГПК. В случая въззивният съд, макар и формално да се е позовал на визираните законови текстове, в противоречие с посочената практика на ВКС е приел, че от значение за преценка на времето на изпращане на електронното изявление, съдържащо въззивната жалба, е времето на постъпването му в информационната система на ОС – Варна (на 25.09.2024 г. в 0:00 часа), а не времето на постъпването му (в 23.59 часа на 24.09.2024 г.) в информационната система на gmаil.com, върху която авторът няма контрол (чл.9 ЗЕДЕУУ). Въззивният съд е направил абсолютно произволния, а и неверен извод, че информационната система на gmаil.com може да бъде контролирана от автора по отношение часа на изпращане, чрез ръчна промяна на часовника на устройството, от което се изпраща, водеща до съответна промяна и на посочения час на изпращане на електронното писмо. Съдът не е взел предвид, че сървърите на информационната система на gmаil.com не са под контрола на автора на изявлението, а автоматично генерират дата и час на изпращане на съответното електронно съобщение чрез нея, респективно на постъпването му в нея (отразяващи се и върху самото съобщение), по стандартизирано, съобразно съответната часова зона на изпращане, време, което по никакъв начин не зависи и не се влияе от настройките на датата и часа на устройството, чрез което съответният автор на електронно съобщение достъпва до системата. С оглед изложеното и при установеното по делото постъпване на въззивната жалба в предвидения от закона срок, в информационна система, която не е под контрола на автора, въззивната жалба не е просрочена, като след допускането на въззивното определение до касационно обжалване, същото и потвърденото с него първоинстанционно определения следва да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,