Определение № 3608 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4153/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 20.05.2026 год. на Н. К. Р., чрез адв. П. Д. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2463 от 12.05.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че с посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника „Алба Център“ ООД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. е заплатено. Касаторът „Алба Център“ ООД счита, че искането следва да се остави без уважение, тъй като по делото липсват данни, че претендираният адвокатски хонорар е действително заплатен. Отделно от това счита, че следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалните действия на страната, като в случая тези действия се изразяват само и единствено в подаването на бланкетен отговор на касационната жалба, поради което и претендираното възнаграждение е прекомерно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ответника „Алба Център“ ЕООД срещу въззивно решение № 3908 от 20.06.2025 год., постановено по в. гр. дело № 1360/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Ж с-в. Ищцата Н. К. Р. е подала отговор на касационната жалба, с който е поискала присъждането на направените разноски, като на 09.02.2026 год. /преди датата на насроченото закрито съдебно заседание в касационната инстанция/ е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.11.2025 год. – с характер на разписка, от който е видно, че е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. С определение по настоящото дело № 2463 от 12.05.2026 год. не е допуснато касационно обжалване на гопосоченото въззивно решение, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. Следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на касатора „Алба Център“ ООД е своевременно направено. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът /каквото в частност е своевременно релевирано от касаторите/, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5, in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В разглеждания случай касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ответника съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е поставен един правен въпрос, който в първата си част е свързан със задълженията на въззивната инстанция, а във втората си част – със значението на съдебната практика по сходни случаи като критерий за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ищцата, чрез упълномощения от нея адвокат, е подала отговор, с който са оспорени наведените основания за допускане на касационно обжалване /аргументирането на становището за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е съпроводено с позоваване и анализ на съдебна практика/ и са изложени съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Спорът между страните е свързан с размера на дължимото обезщетение с оглед действително причинените на ищцата неимуществени вреди, като по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е налице изобилна практика на ВКС. Следователно касационното производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от адвоката труд по представения отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени до 1 012.36 евро – с включен ДДС /равностойни на 1 980 лв./, за което съобразява и нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата /в актуалната й редакция/. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2463 от 12.05.2026 год., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора /ответника/ следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 1 012.36 евро, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение