Определение № 50545 от 03.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2585/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Каучукова компания ДС“ ООД, подадена от управителя Д. Ш., чрез процесуален представител адв.Мима К., срещу решение №44/23.07.2021 г. по в.т.д. №53/2021 г. на Апелативен съд Бургас, потвърждаващо решение №3/20.02.2019г. по т.д.№10/2018г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което е уважен предявеният от съдружника С. И. И. иск за прекратяване на дружеството на основание чл.155 т.1 ТЗ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита,че при постановяването на съдебния акт съставът е игнорирал доказани по делото факти като тези,че към 2021г. дружеството няма непогасени публични задължения и, макар и с малки, но твърди крачки, е започнало да осъществява търговската си дейност и производство. Необсъдени, според касатора, са останали събраните по делото доказателства, установяващи предприемани от съдружника С. И. злонамерени действия против дружеството /с подавани от него писмени жалби до общината в резултат на което е било прекъснато електрозахранването в базата на дружеството/ и от друга страна - полагани от другия съдружник Д. Ш. усилия да запази предприятието на дружеството като работещо. По тези съображения касаторът счита за неправилен изводът на съда /с който на практика се дава приоритет на влошените отношения между съдружниците/, че съхраняването на компанията не е в интерес на самото дружество и прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да отхвърли предявения срещу дружеството иск за прекратяването му по реда на чл.155 т.1 ТЗ. Претендира разноски. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на решението до касационна проверка за правилност, сочейки,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящия изхода на делото въпрос При иск по чл.155 ал.1 т.1 ТЗ следва ли съдът да изследва и коментира интереса на търговското дружество, а не само влошените личностни отношения между съдружниците? Твърди,че произнасянето му е в противоречие с дадените разрешения в решение №92/01.07.2004г. по т.д.№612004г. на Бургаски апелативен съд и решение №159/15.12.2009г. по т.д.№389/2009г. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, с което се позовава на приложимост на допълнителни критерии в хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК. Твърди, че изводът на решаващия състав, че продажбата на продукция, реализирана от „Каучукова компания ДС“ООД след възстановяването на стопанската му дейност и липсата на публични задължения, не означават, че дружеството притежава белези на работещо предприятие, е очевидно неправилен, поради което поддържа евентуално искане за допускане на касационния контрол върху въззивното решение на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. В депозирания писмен отговор ответникът по касационната жалба С. И. И., чрез процесуалния си представител адв. П. С., поддържа становище за липса на предпоставки за допускането на обжалваното решение до касационен контрол, а по същество – за правилност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания и моли тя да бъде отхвърлена с присъждане на направените за касационното производство разноски. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, съставът на Бургаски апелативен съд се е позовал на съдебна практика на ВКС, приемаща,че „важни причини“ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ са различни факти и обстоятелства, които следва да бъдат преценявани, като се изхожда винаги от интереса на търговското дружество, а не от този на отделните съдружници и с оглед характера им на непреодолима пречка за осъществяване дейността му. Посочил е,че влошените отношения между съдружниците могат да бъдат важна причина по смисъла на законовата разпоредба само тогава, когато те са довели до невъзможност за функциониране на органите на управление, до загуба на доверие, до непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяване на търговската дейност, до нарушаване на задължението за лоялност, като преустановяването на търговската дейност за продължителен период от време може да бъде индиция за наличие на такава важна причина, когато то е резултат от тенденциозност в отношенията между съдружниците, а не от външни, обективни фактори. Към тези принципни положения съставът на апелативния съд е отнесъл установените по делото факти, че от 2011г. общото събрание на съдружниците не може да взема решения, включително такива за приемане на ГФО, поради настъпило непоправимо разстройство в отношенията между двамата съдружници Ш. и И., притежаващи равни дялове от капитала на дружеството, изразяващо се във взаимно изключване с приети от съда за незаконосъобразни решения; подаване на сигнали с взаимни обвинения в злоупотреби и присвоявания на средства на дружеството. Като последици от пълната загуба на доверие между съдружниците съдът е възприел установения по делото факт,че всеки от тях е регистрирал свой правен субект за осъществяване на сходна на дружествената стопанска дейност, а процесът на вземане на решения от ОСС е бил блокиран, за което сочи основно фактът ,че от 2011г. дружеството не е обявявало в ТРРЮЛНЦ свои ГФО или на подаваните заявления за обявяване са постановявани откази на длъжностното лице в Агенция по вписванията. Спорен между съдружниците, според констатацията на съда, предвид процесуалното поведение на двете страни, е бил въпросът дали преустановяването на стопанската дейност на дружеството представлява последица именно от влошените им отношения - според управителя и съдружник Ш. предприятието е възстановило дейността си от 2018г. и към момента работи, макар и с малки обороти, а според другия съдружник и управител – И., на дружеството се придава вид на работещо предприятие единствено за нуждите на процеса. За да разреши този спор съдът е кредитирал констатациите в заключенията както на първоначалната експертиза, така и на назначената в производството пред въззивната инстанция допълнителна такава. Приел е за установено въз основа на тях, че преди 2011г. по документи в дружеството са били наети лица, които са осъществявали различни специфични за дейността длъжности; в периода преди 01.01.2018г. не е била осъществявана никаква стопанска дейност; след тази дата и към ноември 2018г. са се водили на отчет само две лица, на които не им е било начислявано трудово възнаграждение /по документи на единия от тях е било отчитано заплащане за 1-часов работен ден, но без да може реално да работи, тъй като базата в [населено място] е била с прекъснато ел.захранване/, а в производствената база на дружеството в [населено място] са били заварени от вещото лице работници, които не са били назначени по трудов договор към „Каучукова компания ДС“ООД. Възприети са изводите на вещите лица, направени въз основа на съставените в периода след 2018г. /но неприети от ОСС и необявени/ ГФО, че дружеството не отчита реализирана печалба, а само покриване на стари задължения, като сделките със стоки и продукция са в минимални размери, а основен дял заемат продажбите от префактурирана ел.енергия; че финансовите резултати на предприятието са нулеви, като самите ГФО са съставени в нарушение на основни правила, принципи и счетоводни стандарти, без спазване на съответната политика за признаване на разходите; че за периода от 01.01.2018г. /когато се сочи,че предприятието е възстановило дейността си/ до 21.09.2019г. нито едно лице не е работило на трудов договор на длъжност, относима към производствения процес. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел,че дори да е осъществявана някаква производствена и търговска дейност от дружеството, тя е отчетена в незначителен размер и не може да бъде аргумент за съхраняването му при съпоставка с тежестта на другите две външни проявления на влошените отношения между съдружниците – блокиране на процеса на вземане на решения от ОСС и нарушаване задължението за лоялност на съдружниците. Въз основа на заключенията на вещите лица, съдът е отрекъл да е налице към датата на постановяване на решението работещо предприятие, доколкото е констатирано,че след 2018г. с малката по обем продажба на продукция се покриват единствено разходи за стари периоди; дружеството няма наети по трудов договор лица, а регистрирано от съдружника Ш. търговско дружество ползва материално-техническите ресурси на производствената му база в [населено място], което е против интереса на ответното дружество. Заключено е,че са налице важни причини за прекратяването му, тъй като пред него няма перспектива за развитие, поради факта,че съдружниците не са в състояние да вземат съгласувани решения; съществува опасност от разпиляване и амортизиране на притежаваните от него активи, които не е установено да се експлоатират за осъществяване предмета му на дейност; едната от базите му изобщо не функционира,а всеки от съдружниците има свое собствено работещо предприятие. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и са обусловили правната воля на съда. Поставеният от касатора единствен правен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но даденото от него разрешение не е в противовес с установената практика на Върховен касационен съд. Според цитираното от касатора решение №159/15.12.2009г. по т.д.№389/09г. на първо т.о. на ВКС при обсъждането налице ли са „важни причини“ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ водещи следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Именно от това се е ръководил и въззивният съд при формирането на извода си,че са налице важни причини за прекратяването на дружеството, установявайки, че влошените отношения между съдружниците са довели до фактическа невъзможност за фунциониране на органите му за управление – предвид предоставените и на двамата функции на управители, представляващи поотделно дружеството и паритетното им участие в капитала на дружеството, е невъзможно вземане на решения от общото му събрание дори за приемането на годишните му финансови отчети; вземат се незаконосъобразни решения за взаимното им изключване, които впоследствие се отменят от съда; отправят се взаимни обвинения за финансови злоупотреби чрез сезиране и на различни държавни органи, като същевременно и двамата съдружници са регистрирали свои дружества със сходен на ответното предмет на дейност. Отчетен е от съда фактът,че в резултат на тези влошени отношения е настъпил продължителен период от време /от 2012г. до завеждането на исковата молба/, в който дружеството не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано, а след завеждането на исковата молба чрез единия от управителите си декларира приходи в ГФО, които са съставени противно на принципите и стандартите в счетоводното законодателство,без да са налице документално и реално данни за наети от дружеството лица, които да произвеждат в базите му продукция според регистрирания му предмет на дейност. Направените от съда изводи, че пред ответното дружество при това положение няма перспектива за развитие и съществува опасност от разпиляване и амортизиране на активите му, а продължаването на съществуването му не е в негов интерес, е в съответствие и с останалата постоянна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.155 т.1 ТЗ, обективирана, както в цитираното от въззивния съд решение №74/24.06.19г. по т.д.№2452/18г. на първо т.о. на ВКС /в което е анализирана практиката на ВКС по решенията по т.д.№1012/11г. на второ т.о. на ВКС, т.д.№2270/2006г. на първо т.о. на ВКС, т. д. № 320/2009 г. на второ т. о. на ВКС, т. д. № 86/2006 г. на второ т.о. на ВКС, т. д. № 258/2008 г. на първо т.о. на ВКС/, така и в решения № 4887/ 16.05.2005 г. по гр. д. № 786/2004 г. на второ т.о. на ВКС и №21/02.03.2010 г. по т. д. № 471/2009 г., на първо т.о. на ВКС. С нея се приема,че влошените отношения между съдружниците представляват важна причина за прекратяването на дружеството тогава, когато непреодолимото разногласие между тях относно начина и средствата за осъществяването на търговската дейност на дружеството при наличие на бездействие на съдружник с блокираща квота, обективно препятстващ активността на останалите, води до фактическа невъзможност органите на управление да функционират, организирайки дейността на дружеството и до трайна липса на рентабилност на предприятието му. Доказаното с обсъдените доказателствени средства наличие на обстоятелства, позволяващи да бъде направен извод за осъществяването в случая на всички тези предпоставки, е отчетено и взето предвид от съда при постановяването на крайния резултат от спора. Липсата на противоречие в даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос, обусловило крайния му извод, с разрешенията в посочената практика е основание да бъде отречена приложимостта на допълнителния критерий, сочен от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна наличието на формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса е достатъчно основание да бъде отречена приложимостта и на критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, също релевиран от касатора в представеното от него изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и при условието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му изначално, поради възможността той да бъде установен още при прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните, тъй като тази проверка е присъща само за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по допуснато касационно обжалване. Очевидна неправилност би била налице например, когато е видно,че въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В останалите случаи оплакванията за неправилност биха обусловили наличие на основания по чл.281 ГПК за провеждането на касацията, разглеждането на които не е предмет на настоящото производство. Касаторът не обосновава по този начин твърдяното от него основание очевидна неправилност на въззивното решение, а оспорва като неправилен формиран от съда извод. Обективно и предпоставки, от които може да бъде изведено,че е налице хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК настоящият състав не констатира. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, понесени от страната в размер на 1000 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение