Определение № 4721 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ф. касационна жалба против въззивно решение № 5969 от 21.11.2023г. по в.гр.д.№ 8988/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.07.2022г. по гр.д. № 63282/2021г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове за признаване заповед № ЧР-П-30 от 12.05.2021г. на Министъра на икономиката за незаконна,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник на политическия кабинет на Министъра на икономиката“ и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 12.05.2021г. до 12.11.2021г. в размер на 29 000лв. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за законосъобразно извършеното уволнение, на основание чл.28, ал.6 от Закона за администрацията, във вр.с чл.328, ал.1, т.3 КТ, осъществено поради прекратяване на правомощията на сключилия с ищцата трудов договор министър на икономиката. За неоснователно въззивният съд е приел възражението й за некомпетентност на органа издал заповедта за уволнение, позовавайки се на даденото с решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г.на Конституционния съд задължително тълкуване на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, съгласно което: „обявените за противоконституционни ненормативни актове“ –в това число и укази на президента – „са невалидни от приемането или издаването им“./Т.е.обявената от Конституционния съд противоконсти-туционност на издаденият на 10.05.2021г. от Президента на Република България указ за назначаване на К. П. за служебен министър на икономиката има действие занапред и не засяга настъпилите правни последици от действията, предприети от назначения служебен министър на икономиката преди посочената дата, включително и последиците на издадената от него процесна заповед на 12.05.2021г.за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата/. Въззивният съд изрично е посочил, че процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.28, ал.6 от Закона за администрацията е специално и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неговото реализиране е предоставено в оперативна самостоятелност на органа на назначаване с цел – да определя и подменя лицата от политическия си кабинет, за да се осигури възможност да реализиране на начертаните политики в съответната област на управление. Касаторът се позова на основанията за допустимост – съответно по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните два поставени въпроси: 1. Издалият заповедта за прекратяван на трудовото правоотношение с ищцата служебен министър председател К. П. притежавал е компетентност за това? и 2. От кой момент има действие обявената противоконституционност на указа на Президента за назначаване на служебно правителство на 12.05.2021г. и административните актове, издадени в периода от издаване на указа до обявяване на неговата противоконституционност законосъобразни ли са? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д. № 1745/2016г.на ІV г.о. на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Министерството на икономиката и индустрията, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото не е налице нито от двете специални основания за допустимост, които са посочени от касатора, а относно първият поставен въпрос – с оглед начина по който е зададен /поради конкретиката му/ – не отговаря и на и изискванията, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС за надлежно общо основание за допустимост. Съображенията: Противоречие между въззивния акт и посоченото от касатора решение не е налице, защото решение по гр.д. № 1745/2016г.на ІV г.о. на ВКС е постановено по съвсем различен въпрос /касаещ „действието във времето на влязло в сила решение или определение на Върховен административен съд, с което е отменен административен акт/. Идентичността на поставеният въпрос е определеща за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разясненията дадени с т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а в случая такава не е налице. Не е налице и второто, посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорите и на двата поставени въпроса се съдържат в решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г.на Конституционния съд, а решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани /съгласно чл.14, ал.4 ЗКС/ и както е посочено в цитираното решение: „В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне, е нарушение на Конституцията, на нейните принципи, ценност и разпоредби“. В решението е посочено, че докато Конституционният съд не обяви един ненормативен акт /какъвто е указа/ за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Приложима е оборимата презумпция за валидност, с която той се ползва. Правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен акт от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. От този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд /каквото е процесното/, се запазват. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение