Определение № 608 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 362/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Д. чрез пълномощник адв. М. Д. - Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 413 от 31.10.2013 г. по в. гр. дело № 1343/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 355 от 16.07.2013 г. по гр. дело № 56/2013 г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне иска на Х. Х. Д. против Професионална гимназия по селско стопанство „Г. М.” [населено място] представлявана от директора Т. С. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на заповед № 565 от 28.11.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по физическо възпитание и спорт” и отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4028,22 лв. за периода 29.11.2012 г. - 29.05.2013 г. със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправните въпроси - при наличие на изискуемия минимален брой часове за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт” необходимо ли е било съчетаване на разнородни по същност учебни предмети - „физическо възпитание и спорт” със „философия, свят и личност” с цел допълване трудовата функция на ищцата; законосъобразно ли е извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността „старши учител по общообразователен предмет” - „физическо възпитание и спорт, философия, свят и личност” от директора на училището и настъпила ли и реална промяна в изискванията за заемане на длъжността „учител по физическо възпитание и спорт”. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че с обжалваното решение те са разрешени в противоречие с решение по гр. дело № 409/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, касаещо предходно нейно уволнение, отменено като незаконно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Професионална гимназия по селско стопанство „Г. М.” [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че доколкото поставените правни въпроси сведени до допустимостта от съчетаване на учебни предмети касаят точното прилагане на закона, с обжалваното решение съдът е приложил относимия към предмета на спора закон - разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите на преподавателска дейност и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Наведени са доводи, че посоченият нормативен акт е ясен и не се налага неговото тълкуване, както и че посоченото основание за допускане на касационно обжалване не е мотивирано. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението материланоправни въпроси се свеждат до законосъобразността на извършената от директора на училището промяна в изискванията за заемане на длъжността „старши учител по общообразователен предмет” свързана с допълване с часове по други учебни предмети - „физическо възпитание и спорт, философия, свят и личност”, разрешението на който с обжалваното решение, съдът е обвързал с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 Наредба № 3/18.02.2008 г, според която, когато работното място е открито при условията на чл. 4, ал. 2, минималната норма задължителна преподавателска работа може да се допълва с часове по други учебни предмети, с часове на С. и с часа на класа. Прието е от фактическа страна, че заеманата от ищцата длъжност „учител по физическо възпитание и спорт” е възстановена в разписанието на длъжностите в училището с постъпване на ищцата на работа след отмяна на предходното й уволнение. Впоследствие длъжността е трансформирана в длъжност „старши учител по общообразователен предмет”, така както е било в щатното разписание преди възстановяването на ищцата. С допълнително споразумение при условията на чл. 119 КТ по взаимно съгласие между страните трудовото правоотношение на ищцата по отношение на заеманата длъжност е променено и същата е заела длъжността „старши учител по общообразователен предмет”. В изпълнение на тази длъжност на ищцата е възложена преподавателска работа по учебните предмети „физическо възпитание и спорт, философия, свят и личност” - изпълнявана преди възстановяването на ищцата от преподавателя Б. Н.. По утвърдена длъжността характеристика за длъжността „старши учител по общообразователен предмет” - „физическо възпитание и спорт, философия, свят и личност” са въведени нови изисквания за притежавано образование - „висше образование, образователна квалификационна степен „магистър” по специалност „спорт„ и „философия” с професионална квалификация „учител”, на които ищцата не е отговаряла - основание за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На поставените правни въпроси с обжалваното решение е прието, че работодателят се е възползвал от възможността по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3/18.02.2008 г. да запази щатната бройка въпреки недостига на часове формиращи минималната норма задължителна преподавателска работа и с цел формиране на пълна преподавателска заетост за длъжността „старши учител по общообразователен предмет” на ищцата е възложена преподавателска работа по предметите „физическо възпитание и спорт, философия, свят и личност”, възможност уредена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 Наредба № 3/18.02.2008 г. Въпросът, дали при наличие на изискуемия минимален брой часова за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт” е било необходимо съчетаване на разнородни по същност учебни предмети - „физическо възпитание и спорт” със „философия, свят и личност” с цел допълване трудовата функция на ищцата не е обуславящ за изхода на делото. На ищцата е било предложено да остане на длъжността „учител по физическо възпитание и спорт”, но същата е отказала да подпише заповедта. Предпочела е да заеме длъжността „старши учител по общообразователен предмет”. Директорът на училището като орган на управление и второстепенен разпоредител с бюджетни средства в рамките на определените средства по делегирания му бюджет, има право да определя самостоятелно числеността на персонала и да въвежда промени в разпределянето на преподавателската работа и през учебната година, при прекратяване на трудово правоотношение с учител, или когато се налага възстановяване от съда на незаконно уволнен служител, какъвто е настоящият случай. Директорът е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия при извършване на промените във връзка с оспореното уволнение. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката се позовава на противоречиво разрешаване на въпросите като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед представено по делото решение по гр. дело № 409/2009 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото решение е прието, че жалбоподателката е сключила трудов договор за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт” и недостига на часове формиращи минимума задължителна преподавателска заетост е приета от съда като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което прави приложеното уволнително основание по т. 6 на чл. 328, ал. 1 КТ незаконно, т. е. поставените правни въпроси не са били предмет на обсъждане, което изключва наличие на противоречивото им разрешаване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.