Определение № 60411 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2228/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Вера Димитрова Илиева – Дуди“, [населено място] против решение №1334 от 24.06.2020 г. по гр.д. №1394/2020г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация – Б. Е. Й. е на становище, че не са налице основания за допускане на делото до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено след изрично проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, с дадени указания за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си - адв. Вл. Х. и адв. В. Д., след оплакване, че решението е „незаконосъобразно и необосновано“ е поставил въпросите-1/ „При условията на чл.182 от ГПК и преценката на събраните в съвкупност писмени доказателства по делото, насрещно плащане ли представляват сумите от 22663лв., 17000лв. и 9470лв. по фактура от 30.09.2013г. постъпили по сметката на Б. Й. …“ 2 / „ При твърдение на ответника Б. Й. че сумата от 22 663 лв., 17000лв. и 9470лв., представляват плащане по други взаимоотношения за чия страна е доказателствената тежест да докаже наличието на тези взаимоотношения“ 3 / В случай на отрицателен отговор на въпрос т.1 и в случай че доказателствената тежест е за ответника, явяват ли се платените суми от 22 663 лв., 17000лв. и 9470лв. неоснователно платени“ Под // е поставен въпросът – „ Допустимо ли е прихващане при наличие на възражения по чл.228 от ЗЗД и недопускане до наето помещение и възражение по чл.258 от ЗЗД за неизпълнена работа “. По първите три поставени въпроса страната подробно е развила оплакванията си за неправилност на решението в контекста на своето разбиране за неоснователност на претенциите на противната страна.По въпроса поставен под // страната е доуточнила, че не можело да се прави прихващане на парични вземания по договор за заем с парично вземане за данъци, а в случая ответникът правил „възражения по фактура, по която било начислено ДДС“. В заключение е направен извод, че „ всички изложени аргументи по поставените въпроси, сочат за извършени „ нарушения по смисъла на чл.281, т. 3 ГПК„. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не са правни, а фактически, свързани с конкретните факти по конкретния спор и тяхното доказване, а не с правните изводи на състава, обусловили постановения правен резултат. Въпреки изричното указание на администриращия съд в производство по чл.285,ал.1 ГПК касаторът, чрез пълномощниците си не е развил каквито и да било доводи по допълнителния критерий, като не е посочил нито едно от релевантните за настоящата фаза на касационното производство основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Нещо повече, пространно развитите оплаквания по същество на спора, които са без правно значение за основанията за допускане на касационно обжалване са квалифицирани и от страната по чл.281, т.3 ГПК Следователно, дори и да бъде изведен правен въпрос от поставените / въпреки, че съдът няма задължение да формулира правен въпрос вместо касатора/ то липсата на развити доводи свързани с допълнителния критерий отново води до извод, че с така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение