Определение № 29 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. Х., подадена чрез адв.П. от САК, срещу определение № 671 от 28.07.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 451/2023 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение № 1758 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 3287/2022 г. на Районен съд – Перник. С последното е оставена без разглеждане подадената от С. Х. молба по чл. 248 ГПК за допълване в частта за разноските на протоколно определение от 10.03.2023 г., с което производството по делото е прекратено спрямо ответницата Х.. Според жалбоподателката обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: Надлежно ли е връчването на страната по делото, когато тя е упълномощила процесуален представител за това? Цитира се съдебна практика, на която според жалбоподателката обжалваното определение противоречи-решение №249 от 24.03.2010 г., постановено по гр.дело №397/2009 г. на ВКС. Изложени са доводи за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба Д. В. Й. и П. В. Й. считат, че не следва да се допуска до касационно обжалване на определението на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Районен съд – Перник са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл.108 ЗС, по които е образувано гр.д. № 3287/2022 г., като една от ответниците по делото е била С. Б. Х.. Постъпил е отговор на исковата молба от С. Б. Х., чрез адв. П. П. от САК с посочен съдебен адрес в [населено място] и с приложено адвокатско пълномощно да представлява ответницата по делото до окончателното му приключване. Поради оттегляне на иска срещу ответницата С. Б. Х. с определение, постановено в о.с.з. на 10.03.2023 г., производството спрямо нея е прекратено. На 05.05.2023 г. е постъпила молба от Х., подадена чрез процесуалния й представител адв. П. с искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските, като й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че молбата е просрочена, тъй като е подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и с определение от 06.06.2023 г. я е оставил без разглеждане. Срещу определението от 06.06.2023 г. на РС Перник е постъпила частна жалба, която с определение на въззивния съд от 28.07.2023 г., предмет на настоящото касационно производство е оставена без уважение. Въззивният съд е посочил, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството спрямо ответницата С. Х. е съобщено на страната на 20.03.2023 г., поради което срокът за подаване на молбата за допълване на същото определение в частта за разноските е започнал да тече и е бил изтекъл след като молбата по чл.248 ГПК за разноските е подадена на 05.05.2023 г. Поради което е приел, че правилно първоинстанционният съд е оставил молбата с искането за присъждане на разноските по делото без разглеждане. Прието е, че уведомяването на страната за определението за прекратяване на делото и от когато тече срокът по чл.248, ал.1 ГПК след като определението е обжалваемо, е редовно и поражда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК и независимо, че страната е имала процесуален представител с посочен съдебен адрес. Съдът е изяснил, че когато определението се връчва, срокът за обжалването му тече от момента на връчване, а в случая то е редовно връчено на страната на 20.03.2023 г. и срокът за обжалването му, в който може да бъде упражнено и правото по чл. 248, ал. 1 ГПК, е изтекъл на 27.03.2023 г. Затова първоинстанционното определение е потвърдено. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, уточнен и конкретизиран съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: „Редовно ли е с оглед на разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК връчването на съобщения, ако са изпращани на адреса на страната, при положение, че същата е посочила съдебен адрес и лице на което да се връчват съобщенията, което е и пълномощник на страната по делото?“. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването следва да се извършва на това лице или на пълномощника. В тази връзка в цитираното в изложението решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 397/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че с оглед на текста на разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК, която не следва да се тълкува разширително, личното призоваване на страната по делото, когато тя е посочила за призоваване съдебен адрес или адрес на процесуален представител е нередовно. В същия смисъл е възприетото и в решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 2426/2015 г. на ВКС, І г.о. Това разбиране се споделя и от настоящия състав. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност, възможности и организация/ с извършването вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. В чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото и ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. Още повече, че чл.45, изр. второ ГПК предвижда, че връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. По този начин в най-пълна степен се гарантира достъпът до правосъдие на страните в процеса и се държи сметка за процесуалните й права. При така дадения отговор на въпроса, въззивният съд в случая се е произнесъл в нарушение на чл.39, ал.1 ГПК относно редовността на връчването на определението за прекратяване на производството спрямо ответницата и от когато тече срокът по чл.248 ГПК за допълване на акта на съда по отношение на разноските, след като същата е имала процесуален представител с надлежно пълномощно по делото и с изрично посочване на неговия адрес като съдебен адрес по делото. Независимо, че на съда е било известно упълномощаването и адресът на процесуалния представител на страната, изрично посочен в писмен отговор на исковата молба по делото, с изрично отбелязване адресът на процесуалния представител да се счита за съдебен адрес на страната по делото, обжалваемото определение е връчено на страната на посочения в исковата молба адрес за нея и е прието, че от тогава тече и срокът по чл.248, ал.1 ГПК. Възприетото, че от тази дата започва да тече срокът за обжалване на постановеното определение, съответно за искането за допълването му по реда на чл. 248 ГПК е неправилно. При дадения отговор на правния въпрос във връзка с приложението на чл.39, ал.1 ГПК, неправилно въззивният съд е приел, че след като не е надлежно връчено определението на първоинстанционният съд за прекратяване на делото по отношение на ответницата на нейния процесуален представител и на посочения негов адрес като съдебен адрес по делото, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е просрочена. Въззивното определение следва да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане на молбата по чл.248, ал.1 ГПК и делото следва да се върне на първоинстанционния съд Районен съд – Перник за разглеждане и произнасяне по същество по подадената на 05.05.2023 г. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.