Определение № 12 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 51/2025 г.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Стара Загора и Районен съд - Казанлък във връзка с иск за установяване на собственост с основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, предявен срещу Община Казанлък, от Д. А. Ч., с искане за деактуване на собствения му имот като общински, възстановяване правото на собственост и обявяване на незаконосъобразността на акт № 3920/08.01.2021 г. на Община Казанлък, с който собственият му имот е актуван като частна общинска собственост. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: С определение № 2275 от 10.10.2025 г. по гр.д. № 2229/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора, като е прието, че от изложените обстоятелства в исковата молба се установява, че се оспорва законосъобразността на административен акт – акт за частна общинска собственост, с оглед на което компетентен да се произнесе е административният съд. С определение № 4902/05.12.2025 г. по адм. д. № 1072/2025 г. Административен съд – Стара Загора е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд – Казанлък. Изложил е мотиви, че исковата молба е нередовна, тъй като районният съд е следвало първо да даде указания да бъде уточнен нейния предмет. Съдът е приел още, че с оглед съдържанието на исковата молба се касае за спор за собственост, който съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ се разрешава по общия гражданскоправен процесуален ред. Настоящият смесен петчленен състав намира, че компетентен да разгледа иск за установяване на собственост, предявен срещу Община Казанлък, с пр.основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС, подаден от Д. А. Ч., е Районен съд – Казанлък. Видно от данните по делото, с акт № 3920 за частна общинска собственост от 08.01.2021 г., на основание чл. 19 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е актуван поземлен имот, находящ се в [заличен текст], гр. Казанлък, за който Ч. твърди, че е негова собственост съгласно [заличен текст]. Със заявление от 25.06.2025 г. е поискано от Община Казанлък да деактува имота, в отговор на което общината е заявила, че съставеният акт е законосъобразен, тъй като общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Дейността по актуване и деактуване на имотите - общинска собственост по чл. 56 и чл. 64 от ЗОС е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост съобразно чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Отказите да се деактува имот по своята същност не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и поради това не подлежат на разглеждане в административния процес относно тяхната законосъобразност. Актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за общинска собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. Предвид изложеното обжалването на отказ за отписване от актовите книги е недопустимо и по аргумент от чл. 64, ал. 2 от ЗОС, споровете за материално право /в т. ч. относно правото на собственост върху актуван имот/, се решават по арг. от чл. 124 от ГПК по реда на общото исково производство. Жалбоподателят, който претендира права върху актувания имот, може да ги установи, както и да оспори доказателствената сила на акта за общинска собственост, в общо исково производство, но не и пред административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд