Определение № 5629 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №187/08.01.2024г. на П. А. К., П. К. К., К. К. Т., Н. К. К., М. К. Д., Г. А. К., Р. К. Неделчева, И. Д. и В. С. Х., чрез адв. Е. Я. срещу Решение №627/23.11.2023г., постановено по [населено място] №549/2023г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо първ. решение, с което предявените от тях са искове с правно основание по чл. 54, ал.2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС са отхвърлени като неоснователни. На първо място считат, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на съда са очевидно неправилни. Твърдят също, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и по-точно –въззивното решение не съдържа мотиви, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК. Считат, че е допуснато и нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не е обсъдил пълно и всестранно събраните по делото доказателства. В изложението се посочва наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК доколкото според касаторите решаващите си изводи, въззивният съд е направил в противоречие със задължителната практика на ВКС. Първият въпрос: „Какви са предметните предели на косвения съдебен контрол на решението на ОСЗГ при предявен иск за собственост, може ли съдът без да е направено оспорване правото на собственост на ищеца или на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС, да проверява това право, ако ответникът не противопоставя собствени права”? се поставя във връзка с твърдението, че съдът е преценявал дали наследодателят на ищеца е бил собственик на процесния имот към момента на колективизацията без да съобрази дали правата на ответниците са противопоставими на ищците. Вторият въпрос: „В кои случаи следва да се приеме, че върху подлежащите на реституция по реда на ЗСПЗЗ имоти са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността?” се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че процесният имот попада във втората хипотеза на чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като по отношение на него не на налице предвидените в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ пречки за възстановяване на правото на собственост. Считат, че изводът на въззивния съд, че в процесния имот е извършено комплексно мероприятие по застрояване, което е било пречка за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ, е незаконосъобразен и в противоречие на практиката на ВКС - Тълкувателно решение №8 от 23 февруари 2016 год. по т.д.№ 8/2014год. на ОСГК и Решение №208/09.04.2019 по дело №3392/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./. Третият въпрос: „Има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от същия закон и доказва ли това решение възстановено право на собственост?“ се поставя във връзка със становището на касаторите, че процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия и скица не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Твърдят, че въззивният съд, в противоречие с решение №595/05.07.2010г. по гр.д. №1333/2009г. и решение №254/26.05.2010г. по гр.д. №1134/2009г. на ВКС е приел, че е необходима и друга предпоставка за успешно приключване на реституционната процедура. Твърди се, че дори процесният имот да е част от площта, включена в капитала на приватизираното дружество, /което не е безспорно установено/, това само по себе си не изключва реституцията щом теренът е незастроен и е зает от дървета и храсти доколкото на реституция подлежи свободната незастроена площ. Включването на бивш земеделски имот в капитала на търговско дружество според касаторите не може да бъде приравнено на реализирането на обществено мероприятие, което изисква в имота да е извършено строителство, или да са изградени строителни съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговска, или друга стопанска дейност на дружеството. Само по себе си реализирането на обществено мероприятие също не е основание за включване на имота в капитала на дружеството. /решение №77/09.03.2010г. и решение №51 от 11.03.2011г.- двете по гр.д. №4209/2008г., решение №457 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. /. Доколкото въззивният съд не се е съобразил с тази практика, то според касаторите е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК във вр. с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и следва да се допусне касационно обжалване. На последно място посочват основанието по чл. 280, ал.2 от ГПК, като считат, че решението е постановено при очевидна неправилност доколкото от цялостния прочит на решението е видно, че е налице незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 от ГПК/, нарушение на основните логически правила при интерпретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти. Чрез писмения си отговор, ответникът по касационна жалба „Е. 3“ ЕООД, чрез адв.В., изразява становище за липсата на сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 и ал.3 ГПК, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Излага, че обжалваното решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика, тъй като липсват законовите предпоставки за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на касаторите. В заключение се моли в случай, че касационната жалба бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение. Ответникът „Никотаб“ АД не е депозирал писмен отговор срещу касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Ищците К. Г. Д. /починала в хода на производство, като на нейно място са конституирани наследниците ѝ И. С. Д. и В. С. Х./, П. К. К., М. К. Д., Р. К. Неделчева, Г. А. К., П. А. К. и К. К. Т. предявяват срещу "Е. - 3" ЕООД, [населено място] и "Никотаб" АД, [населено място] искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, и осъждане на ответниците да им предадат владението върху същите имоти на основание чл.108 от ЗС. Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на Г. К. К., им била възстановена собствеността върху нива с площ от 1.469 дка, находяща се в строителните граници на гр. Г.Д., попадаща в УПИ [№] от квартал 188, УПИ [№] и имоти планоснимачен [№]; [№], УПИ [№] и УПИ [№] по плана, одобрен със Заповед № 285/2009 г. на ОбС Г. Д.. Със заповед №178/04.03.2013г. на Кмета на община Г. Д. бил одобрен помощен кадастрален план за този имот съгласно изискванията на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Със заповед №48/04.03.2017г. на кмета била проведена процедурата по чл.11 от ППЗСПЗЗ за определяне застроеността на съответните имоти, в които попада реституирания им имот. След като последната заповед влязла в сила, ищците подали заявление за изменение на КК, но по възражение на „Е. 3“ ЕООД бил постановен отказ. Според ищците, възстановеният им имот не е отразен самостоятелно, а попада в границите на други ПИ, поради което считат, че е налице непълнота и грешка в КК. Излагат, че същият следва да бъде нанесен с проектни идентификатори [№] и [№], както следва: Имотът с проектен идент. [№] с площ 744.00 кв.м. следва да включва 75,00 кв.м., попадащи в югозападната част на ПИ с идент. [№] по КККР на [населено място], целият с площ 3693,00 кв.м. и 669,00 кв.м., попадащи в западната част на ПИ с идент. [№] с площ 1603,00 кв.м. Имотът с проектен идент. [№] с площ 725,00 кв.м. следва да включва 679,00 кв.м., попадащи в западната част на поземлен имот с идент. [№], целият с площ 3815,00 кв.м. и 46,00 кв.м., попадащи в северо-западната част на поземлен имот с идент. [№] по КККР на [населено място], целият с площ 448,00 кв.м. Ответникът „Никотаб“ АД оспорва исковете, като твърди, че към момента на постановяване на Решение №7812А/04.04.2014г. на ОСЗ -Г. Д. не са били налице основанията за възстановяване на право на собственост в стари реални граници. Посочва, че е придобил УПИ [№] в кв. 188 по ПУП на гр. Г. Д. с площ от 4 492 2 кв.м. /в който попада част от реституирания имот/ от Механика АД чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №193/21.03.2003г. Навежда и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 04.04.2014г., респективно от 13.03.1999г. Счита, че Решение №7812А/04.04.2014г. на ОСЗ- Г.Д. е постановено при неспазване на изискуемата форма и при съществено нарушение на административно-производствените правила доколкото за същите имоти в полза на същите лица вече има издадено предходно Решение №7812А/13.03.1999г. на ОСЗ гр. Г.Д., с отбелязване, че е влязло в сила на 05.04.1999г. и при неспазена реституционна процедура, липса на предпоставките по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и липсата на надлежна скица. Твърди и нищожност на Заповед №48 от 24.01.2017г. на Кмета на Община Г.Д. като издадена при съществено нарушение на процедурата по чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ и поради наличието на влязло в сила на 18.04.2014г. Решение №7812А от 04.04.2014г. По изложените съображения моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът „Е. 3“ ЕООД също оспорва предявените искове, като твърди, че собственик на част от процесните имоти е именно той – въз основа на договор за покупко-продажба, а не ищците. Прави и възражение за упражнявано несмущавано и непрекъснато владение съответно: за ПИ с идентификатор [№]8 - считано от 23.05.2014г., по отношение на ПИ с идент. [№] - считано от 21.11.2014г. и по отношение на ПИ с идент. [№] - считано от 07.01.2014г., като присъединява и владението, осъществявано от неговия праводател "П. комерс" ЕООД. Счита за незаконосъобразна процедурата по възстановяване на собствеността по реда на 3СП33, извършена в полза на ищците. Навежда възражение за нищожност на актове, на които ищците основават претенцията си. Твърди, че Решение 7812А/04.04.2014г. и издаденото по-рано Решение №7812А/13.03.1999г. са постановени при липса на законовите предпоставки, доколкото процесните имоти са били включени в капитала на търговско дружество "П. комерс" ЕООД в резултат на приватизационна сделка. Въззивният съд е съобразил, че ищците са наследници на Г. К., като правото си на собственост основават на решение №7812А/4.4.2014г. на ОСЗ. Приел е за безспорно между страните, че претендираните от ищците части са записани в КККР като част от имоти, собственост на ответниците. От приетото заключение на СТЕ се установява, че имоти с проектни идентификатори [№] и [№]1 /включващи частите, предмет на делото/, попадат в поземлените имоти от КККР с идентификатори [№]; [№], [№] и [№], онагледени в скица- приложение 4 към заключението, като спорът е именно по отношение на тези реални части. С решението №7812А/4.4.2014г. на ОСЗ на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,469 дка, находяща се в строителните граници на гр. Г.Д. в м. „Тумбите“ – кв. 188 и 188в, имоти 4236; 330 - УПИ [№]; [№] и имоти [№], [№] - УПИ [№]; [№] по ПУП, одобрен с решение № 285/2009г. на ОС-Г.Д., съгласно удостоверение № 94-00-446 и скица №124/24.3.2014г. по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ Въззивният съд е посочил, че правото на собственост върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ само в стари реални граници, като към заявлението за възстановяване следва да се приложи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Изложил е, че в този случай, индивидуализацията на имота се извършва при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението, без да е необходимо издаване на последваща скица към решението. Доколкото в Решение №7812А от 4.4.2014г. на ОСЗ са цитирани удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, то е приел, че имотът, който е възстановен на ищците може да се индивидуализира, което се потвърждава от вещото лице. Въззивният съд е посочил, че това второ решение не е нищожно, тъй като с него се обособява обекта, върху който се възстановява собствеността, в което се изразява конститутивното му действие /ТР 1/1997г. на ОСГК/. Изложил е, че имотът, възстановен с първото решението на ПК от 1999г. не може да се индивидуализира на място, поради което то е без вещноправни последици и не води до нищожност на последващото решение от №7812А от 4.4.2014г. По възражението на „Е. 3“ ЕООД срещу материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ доколкото при постановяването му не е била съобразена извършената приватизация, приключила през 1999г., въззивният съд е приел за установено, че дружеството е придобило собствеността на ПИ, в които попадат процесните части както следва: С нотариален акт №59/2014г. на 23.5.2014г. „Е. 3“ ЕООД е закупило от „П. комерс“ АД ПИ с идентификатор [№] с площ от 3693 кв.м., без сградите; с нотариален акт №20/2014г. на 21.11.2014г. „Е. 3“ ЕООД е придобило от „П. комерс“ АД ПИ с идентификатор [№] с площ от 1603 кв.м., без сградата и с нотариален акт [№]/2014г. на 07.1.2014г. е придобило от същия праводател и ПИ с идентификатор [№]6 с площ от 6815 кв.м., без сградата. От приетия по делото нотариален акт [№]/2004г., е видно, че на 17.4.2004 г. „П. комерс“ АД е признат за собственик на основание приватизационна продажба на дялове от търговско дружество с държавно участие по ЗЗДОП и правоприемство на недвижими имоти - УПИ [№] от кв. 188 с площ за имота 6858 кв.м. и УПИ [№] от кв. 188 с площ за имота 1045 кв.м. С нотариален акт [№]/2012г. на 28.12.2002г. „П. комерс“ ЕООД е признат за собственик въз основа писмени документи на основание правоприемство и на следните недвижими имоти-ПИ с идентификатор [№]8 с площ от 3693 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] със ЗП 267,17 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] със ЗП 783,64 кв.м. и ПИ с идентификатор [№] с площ от 1 603 кв.м., ведно с построената в имота сграда с обект в сграда с идентификатор [№] със ЗП от 401 кв.м. Обсъждайки представените по делото писмени доказателства- заповеди на министъра на търговията, издадени на основание чл. 17, ал. 1 от ЗППДОП и чл. 2 ал. 1 от ПМС №98/1992г., договор за приватизационна продажба на 775 дяла, с който Агенцията по приватизация сключва сделката за приватизация на „П. комерс“ ООД и решение №2780/27.9.1999г. на БлОС, с което по ф.д. 1840/1993г. е вписано преобразуването на ЕООД „П. комерс“ в ООД „П. комерс“, въззивният съд е приел наличието на осъществена приватизационна сделка. Предвид което е счел за доказано и основателно възражението „Е. 3“ ЕООД, че ОСЗ не се е съобразила с приватизацията на праводателя й, приключила през 1999г. Посочил е, че площите от имотите на „Е. 3“ ЕООД към датата на възстановителното решение-14.4.2014г. попадат в имуществото на дружество, спрямо което е приключила приватизация. Доколкото приватизацията на частта от процесните имоти, владяни от Е. 3 ЕООД е извършена през 1999г., то по отношение на тях е направен извод, че ответникът ги е придобил чрез покупко-продажба след приватизацията им - ПИ с идентификатор [№] е придобит на 07.1.2014г.; ПИ с идентификтор [№] е придобит на 23.5.2014г. и ПИ с идентификатор [№] е придобит на 21.11.2014г., като последните два имота са закупени след издаване на решението на ОСЗ от 4.4.2014г. Посочил е, че незаконосъобразността на решението, на което се позовават ищците произтича поради несъобразяване на ОСЗ с § 6, ал. 6 от ЗППДОбП, а именно, че приватизацията на праводателя на „Е. 3“ ЕООД е приключила още през 1999г. Затова въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ от 4.4.2014г. не може да породи вещноправния си ефект, макар и описанието в решението да позволява да се определи пространственото разположение върху земната повърхност на възстановената част/части и да се отграничи на място от другите имоти в същата местност. Предвид изложеното, съдът е посочил, че няма да обсъжда доводите на ответниците за нищожност и незаконосъобразност на заповед №48/24.1.2017г. и заповед №178/4.3.2013г. на кмета на общината. Изтъкнал е обаче, че заключението опровергава законосъобразното определяне на площта, подлежаща на възстановяване с административните процедури, развили се след издаване на решение №7812А от 4.4.2014г. на ОСЗ доколкото вещото лице е констатирало, че вместо първо да се определи прилежащата площ към съответните сгради и да се възстанови останалата свободна площ, е процедирано обратно – първо е възстановена свободната площ според съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и оставащата площ е обозначена за прилежащ терен. Посочил е, че ако основанието за отхвърляне на иска по аргумент за осъществена приватизация през 1999г. се отнася само до ответника „Е. 3“ ЕООД, то исковете и спрямо двамата ответници следва да бъдат отхвърлени предвид основателността на направеното от тях възражение за придобиване на процесните части с кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, според която срокът за давностно владение може да започне да тече най-рано на 22.11.1997г., при съобразяване на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск, което става възможно едва след индивидуализиране на възстановения имот. Посочил е, че в настоящия казус, имотът, възстановен на ищците е индивидуализиран с решението на ОСЗ от 4.4.2014г., влязло в сила на 18.4.2014г., от който момент те биха могли да защитят правата си чрез всички допустими от закона начини, което би довело и до прекъсване на давността. Приел е, че петгодишният давностен срок е започнал да тече най-рано от 18.4.2014г. – датата на влизане в сила на решението на ОСЗ от 04.4.2014г. за ПИ с идентификатор [№], макар да е бил придобит/закупен по-рано на 07.1.2014г.; съотв. за останалите имоти срокът е започнал да тече от датата на продажбите, тъй като са осъществени след решението на ОСЗ, както следва: считано от 23.5.2014г. за ПИ с идентификатор [№] и считано от 21.11.2014г. за ПИ с идентификатор [№], претендирани от „Е. 3“ ЕООД. Петгодишният давностен срок е започнал да тече, считано от 18.4.2014г. и за придобития по-рано на 21.3.2003г. от „Никотаб“, АД ПИ с идентификатор [№] /част от ПИ с идентификатор [№] / тъй като с нотариален акт №193/2003г. на 21.3.2003г. „Механика“ АД продава на „Никотаб“ АД УПИ, представляващ имот пл. №4231 от кв. 188 по ПУП с площ от 4492 кв.м., ведно с построената в имота масивна сграда – „склад мебели“. Направен е извод, че след като ищците предявяват иска си по чл. 108 от ЗСоб. за предаване на владението им, то е безспорно, че дружествата владеят имотите, в границите на които се включват процесните части. Въззивният съд е приел, че ответниците са добросъвестни към момента на осъществените сделки. Изложил е, че водените съдебни административни дела са без значение за извода, че осъществяваното от тях владение е спокойно, тъй като нито ответниците, нито техните праводатели са участвали в производството. След постановяване на решението на ОСЗ на 04.4.2014г., с което е било възможно възстановеният имот да се индивидуализира и отграничи на място /каквото е и тяхното твърдение/, за ищците е съществувала възможност да защитят правото си на собственост с предявяване на собственически искове, от която те не са се възползвали. От своя страна, ответниците, считано от посочените по-горе дати, са започнали да осъществяват давностно владение, предвид което съдът е приел, че ответникът „Е. 3“ ЕООД е придобил по давност на 19.4.2019г. собствеността върху ПИ с идентификатор [№] 6; на 25.5.2019г.- върху ПИ с идентификатор [№] 8 и на 23.11.2019г. - върху ПИ с идентификатор [№], а „Никотаб“ АД на 19.4.2019г. е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор [№] /част от ПИ с идентификатор [№] 1/. Въззивният съд е посочил, че доколкото са приети за основателни възраженията на ответниците за придобиване на имотите по давност, то е безпредметно обсъждането на доводите отнасящи се до възстановяване на имота преди откриване на приватизационната процедура на "П. комерс" ЕООД. По изложените съображения е направен извод, че предявените искове по чл. 53, ал.2 ЗКИР и чл. 108 ЗС са неоснователни. За да се произнесе относно наличието на основания за допускането до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното: Касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, а с определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Въпреки подробното обсъждане на всички възражения и доводи на страните в контекста на задълбочения анализ на събраните по делото доказателства, решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове, е възприетото за основателно своевременно наведено от ответните дружества възражение за придобиване на имотите по давност. Въззивният съд е зачел действието на решението на ОСЗ от 4.4.2014г., като е посочил, че имотът е възстановен на ищците именно с него, поради което считано от датата на влизането му в сила на 18.4.2014г., имотът е достатъчно индивидуализиран за да могат ищците да защитят правата си чрез своевременно предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците или чрез други допустими от закона начини, които да прекъснат давността. Предвид което, съдът е приел, че ответникът „Е. 3“ ЕООД е придобил по давност собствеността върху ПИ с идентификатор [№] на 19.4.2019г.; на 25.5.2019г.- върху ПИ с идентификатор [№] и на 23.11.2019г. върху ПИ с идентификатор [№], а „Никотаб“ АД на 19.4.2019г. върху ПИ с идентификатор [№] /част от ПИ с идентификатор [№] /. Изводът на въззивния съд, че ответниците са придобили поцесните части от имотите в резултат на кратката петгодишна придобивна давност, осъществявайки добросъвестно владение, не е изведен в противоречие със съдебната практика. Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №10 от 5.12.2012г. на ВКС по тълк. д. №10/2012г., краткият петгодишен срок се прилага само ако е налице владение, основано на юридическо основание и субективна добросъвестност към момента на възникване на това основание. Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху имота. При добросъвестното владение и то само в момента на възникването на юридическото основание, трябва да съществува убеждението у владелеца, че той придобива вещта, тъй като праводателят му е бил собственик. Именно поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й. Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността, то и новата давност, която започва да тече, е кратката петгодишна давност. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е достигнал до извода, че ответните дружества са придобили процесните части от недвижимия имот в резултат на добросъвестно владение, осъществявано в петгодишен период, започнал да тече от датата на влизане в сила на решението на ОСЗ или, съответно – от датата за закупуването на имотите от праводателит им. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, довели до отхвърляне на предявените искове като неоснователни, въпросите, които касаторите поставят не биха могли да обусловят касационно обжалване, целящо променя в постановения по делото резултат. Първите два въпроса не отговарят на общия критерий за допустимост, тъй като по тях въззивният съд не е развивал мотиви или съображения, свързани с крайния му извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е зачел действието на решението на ОСЗ от 4.4.2014г., като е посочил, че именно от влизането му в сила на 18.4.2014г. имотът е бил достатъчно индивидуализиран, за да могат ищците да защитят правата си чрез допустимите от закона начини, които да прекъснат давността. Доколкото не се констатира изводът на съда да е в противоречие с посоченото от касаторите решение №595/05.07.2010г. по гр. дело №1333/2009г. на ВКС, то не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Не се установява и решението да е очевидно неправилно- посочено от касаторите като основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с приетите по делото заключения на СТЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, и изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Изложените от касаторите съображения представляват субективни оплаквания за допусната необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното им разбиране имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на ЗСПЗЗ и института на придобивната давност. Изводът на въззивния съд, че процесните части от имота е придобит по давност от ответниците е изведен след съвкупния анализ на всички ангажирани по делото доказателства. Решението не е очевидно неправилно, тъй като не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. При този изход на спора, на ответника по жалбата- „Е. -3“ ЕООД, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски, които съдът, с оглед представените доказателства определя в размер на 1200лв., представляващи претендираното адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.