Определение № 60447 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 797/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Медика – доктор Нора Тотева – Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Обща медицина“ против решение № 260040 от 10.11.2020 г., постановено по в.гр. д. № 144 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1075 от 26.07.2018 г., допълнено с решение № 1281 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 1555 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, 22 граждански състав, за осъждане на ответницата да заплати на И. Г. К. сумата от 11 307,24 евро, получена без основание, представляваща задържана разлика между внесени и изтеглени от И. К. за периода от 29.12.2011 г. до 05.10.2015 г. от нейна банкова сметка в „ПроКредит Банк“ АД средства, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, както и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължителни ли са за въззивния съд, комуто касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане, конкретните указания, дадени в мотивите на отменителното решение на ВКС?

2. Какво е правното естество на договор, при който едната страна, по поръчка на другата от свое име сключва договор с трето лице, предоставяйки своите права и задължения по този договор на лицето, по чиято поръчка договорът е сключен?

3. Има ли задължение лицето, поръчало на своя контрагент сключването в своя полза на договора с третото лице, да поеме всички разноски, произтичащи от сключения по негова поръчка, в негова полза и за реализиране на негови нужди договор?

Касаторът твърди, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на ППВС № 1/13.07.1953 г., решения № 221 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. на IV ГО, № 192 от 29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на I ТО, № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV ГО, № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV ГО и № 526 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 248/2012 г. на IV ГО на ВКС.

Касаторът счита, че ако липсва практика на ВКС по третия въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба И. Г. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И. Г. К. е посочил в исковата си молба, че ответницата е майка на бившата съпруга на ищеца. Тъй като имал задължения към „Банка ДСК“ АД и срещу него е било образувано изпълнително дело, той не е имал възможност да получи банков кредит. Затова помолил ответницата в качеството и на едноличен търговец да изтегли кредит, който да се ползва от него за инвестиции в различни лични начинания. Не са се уговаряли конкретни параметри на кредита, нито са се разбирали кредитът да е за негова сметка, а е било уговорено само да ползва банковата сметка като оборотна. В изпълнение на това съглашение ответницата сключила договор за кредит за сумата от 40 000 евро с „ПроКредит Банк“ АД. След влошаване на отношенията ответницата оттеглила пълномощното, което му е давало право да оперира с банковата сметка. За периода от отпускане на кредита/28.12.2011 г./ до оттегляне на пълномощното разликата между внесените от него и изтеглените суми възлиза на 11 307,24 евро, която ответницата отказала да му върне. Ето защо той е предявил иск срещу нея за заплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че ищецът е изтеглил сума в по-голям размер, отколкото е внесъл. Освен това ищецът дължи всички лихви и разноски по кредита, тъй като е изтеглен за задоволяване на негови лични нужди. Сумите, с които кредитът е погасяван, са от средства на семейството на ответницата.

Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 23.12.2011 г. до 28.12.2016 г. ищецът е внесъл по банковата сметка на ответницата в „Прокредит Банк“ АД общо 55673, 69 евро, а е изтеглил 44 366,45 евро, като разликата възлиза на 11 307, 24 евро. От допълнителното заключение от 29.06.2018 г. се установява, че на 5.12.2012 г. и на 11.12.2012 г. от банковата сметка са преведени в полза на дъщерята на ответницата А. А. Тотева общо сумите от 40 000 евро с основание закупуване на жилище. От становищата на страните в публичното съдебно заседание на 10.07.2018 г. е видно, че тази сума е извън предмета на спора.

С решение № 1075 от 26.07.18 г. по гр. д. № 1555 г. по описа за 2017 г. Пловдивският окръжен съд е присъдил разликата между внесените и изтеглените от ищеца суми по банковата сметка, установена от първоначалното заключение на вещото лице в размер на 11 307, 24 евро. Първоинстанционното решение обаче е било отменено и искът е бил отхвърлен с решение № 11/06.02.2019 г. по в. гр. д. № 609/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Това решение е отменено с решение № 25 от 10.04.2020 г. по .гр. д. № 2143 по описа за 2019 г. на III ГО на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разликата между внесените и изтеглените суми в размер на 11 307, 24 евро. Отказал е да кредитира показанията на бившата съпруга на ищеца Р. Тотева относно твърдението и, че внесените суми са били давани на ищеца от нейните родители, тъй като тези показания са взаимно противоречиви, противоречат и на издадените от банката документи, а тя е заинтересован свидетел. Посочил е, че мотивите на ВКС, според които показанията на тази свидетелка следва да бъдат възприети, не са задължителни за настоящия състав. Задължителни са само указанията за тълкуване и прилагане на закона, но не и за тълкуване и възприемане на доказателствата, респективно фактическата обстановка. Вземайки предвид обстоятелството, че ответницата също е теглила и внасяла суми, а сумата от 40 000 лв. е била преведена на другата и дъщеря с цел закупуване на жилище, е счел за недоказано възражението на ответницата, че ищецът е следвало да заплаща всички лихви и разноски по кредита. Затова в крайна сметка е приел, че ответницата няма основание да задържи надвнесените от ищеца суми по сметката.

Така постановеното решение не е очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни противоречия или противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.

Касаторът е формулирал първия въпрос, позовавайки се на мотивите в отменителното решение на ВКС, според които изводът на предходния състав на въззивния съд за липса на задължение на ищеца да заплаща разходите по кредита и неговото обслужване противоречи на събраните доказателства и житейската логика. Според касатора в обжалваното решение новият състав на въззивния съд не се е съобразил с тези указания на ВКС. Разпоредбата на чл.294, ал.1, изречение второ от ГПК наистина предвижда, че указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за въззивния съд при повторно разглеждане на делото. В практиката на ВКС е прието, че задължителните указания обхващат както материалния, така и процесуалния закон/решения № 88 от 9.05.2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г. на II ГО, № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на IV ГО, № 193 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2009 г. на IV ГО, № 195 от 4.07.2012 г. по гр. д. № 632/2011 г. на I ГО/. Задължителни са обаче само указанията, относими към правилното приложение на закона, но не и по отношение на преценката на събраните по делото доказателства. Тази преценка се извършва от въззивния съд по вътрешно убеждение, въз основа на което този съд изгражда изводите си относно фактите по делото. Затова въззивният съд може да стигне до други фактически констатации и съответно до различни правни изводи. В този смисъл-решение № 195 от 4.07.2012 г. по гр. д. № 632/2011 г. на I ГО на ВКС. Такъв е и настоящият случай. Въззивният съд е взел предвид всички факти, включително обстоятелството, че малко след изтеглянето на кредита главницата е била преведена по сметка на другата дъщеря на ответницата. Следователно не може да се заключи, че кредитът е бил изтеглен само в полза на ищеца, за да се натовари той със задължението да изплаща изцяло разноските по кредита. Ето защо несъобразяването на въззивния съд с цитираните от касатора мотиви на отменителното решение на ВКС, които не съдържат задължителни указания относно приложението на закона, не противоречи на практиката на ВКС. В решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане, е посочено, че въззивната инстанция следва да даде указания на страните относно всички подлежащи на доказване факти. Това тълкуване на процесуалния закон е изпълнено с разпореждане № 474 от 19.05.2020 г. по в. гр. д. № 144 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд. Следователно въззивният съд е изпълнил дадените с решението на ВКС указания в частта, в която те са били задължителни.

По другите два въпроса на касатора въззивният съд изобщо не се е произнесъл, затова не са от значение за изхода на спора и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Всъщност липсата на произнасяне се дължи на това, че ответницата не е формулирала конкретни възражения за прихващане по период и размер с евентуално дължими от ищеца суми за разходи по кредита. Цитираната от касатора практика на ВКС касае пълнотата на мотивите на въззивния съд и не се отнася до поставените въпроси.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение