Определение № 308 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6529/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. С. чрез адв. Д. З. срещу решение №41 от 14.03.2013г. по гр.дело № 56/2013г.на Варненски апелативен съд в една част, с която е потвърдено от решение от 12.11.2012г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл. 240 ЗЗД, станало предсрчно изискуемо ,за разликата от 11678лв до заявените по иска след изменението му 14587 лв и съотвенто присъдените съобразно този изход на делото разноски. За да потвърди решението за отхвърляне на иска в тази част, съдът се е позовал на молба на ищеца ,постъпила по образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело ,за признаване на извършено плащане до размер, обосновал отхвърлянето на иска за оспорваната разлика. Искът е би уважен само за остатъка. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, в производството по чл. 442 ГПК ,намира ли приложение нормата на чл.235 ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след издаване заповедта за изпълнение.Сочи се противоречива практика по този въпрос,кометнират се застъпвани становища, които са различни, когато се преценява плащане на длъжника извършено след заявлението. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, като се цитират се решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. (реш.№64 от 2011г в.г.д№135/2011г на Варненски АС, реш.№250/2011г по гр.д440/2011г Русенски ОС ), сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид различните становища по въпроса, касаещи тълкуването и прилагането на закона Отговор е постъпил от ответника Л. К. Поставеният въпрос не е разрешаван от съда Отхвърлянето на иска произтича от невярното изнасяне на фактите при завеждането му, кредитрът не е посочил вноски за периода февруари – юни на 2011г, формиращи размера на разликата между установената и претендираната дължимост, а именно разликата ,за която искът е отхвърлен ,според ответника се явява платена преди постъпване на заявението за издаване на заповедта. След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване Поставеният в изложението въпрос е от решаващо значение за изхода на делото и по него въззивният съд е произнесъл разрешение, въпреки че е основал изводите си и на „недоказаност”. Особеност в случая е, че спорно е било не вземането по основание, а предсрочната му изискуемост. Заповедта е била издадена на основание по чл. 417 за вземане в размер, различен от заявения за установяване с иска по чл.442 ГПК(след изменението на иска ) ,тъй като се е касаело на месечни вноски ,всяка в размер на 1560 лева и длъжникът е продължавал да го изпълнява частично,при вече образувано срещу него изпълнително производство. Именно в съдебно-изпълненителното производство взискателят, ищец по делото, е направил изявлението относно остатъка по задължението но към момент, последващ заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Погасителният ефект на частичните плащания също е бил спорен в исковия процес, а по основанието на иска съдът решаващо се е позовал на признание на ищеца (като взискател ) Въпросът към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е противоречиво решаван ,което е дало основание да бъде поставен на тълкуване в т.9 от Тълкувателно дело № 4/2013г ОСГТК на ВКС и за постановяване на тълкувателно решение по него Понастоящем делото е висящо пред ОСГТК и производство по гр. дело №6529/2013 ІІІ г.о следва да бъде спряно, до приемането на тълкувателно решение. В настоящия случай въззивният съд е съобразявал и обсъждал факти от същото естество По делото е постъпила и молба на настоящия касатор К. С.С. с вх.№10138 от 04.11.2013г, с която иска от настоящия съд да упражни контрол спрямо незаконосъобразното снабдяване на ответната страна с изпълнителен лист за разноски ,при невлязло в сила въззивно решение, като обезсили издадения изп. лист. Касае се молба, по която следва да се съобрази реда на чл.407 ГПК при обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнелен лист ,т.е за частна жалба. Ето защо тази молба, заедно с делото, следва да се върне на Варненски апелативен съд ,за да се дадат указания на нейния подател за изправяне на нередовностите, да се констатира дали същата е постъпила в срок и пр. обстоятелства по чл.275 ал.2 ГПК Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.