Определение № 660 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1985/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №1725 от 07.12.2012 г. на Варненски окръжен съд по т. д. №2211/2012г., с което е потвърдено решение № 912 от 10.03.2012 г.на Варненски районен съд по гр.д. №3359/2011 г., с което е признато за установено по иск на [фирма]-гр. В. предявен по реда на чл.422 ГПК срещу касатора, че последният дължи сумата от 24 000 лева- възнаграждение по договор за търговско представителство от 13.08.2007 г. за периода: м.м. януари- август 2009г., за което е издадена заповед по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва 25.01.2011 г. до окончателното плащане и са присъдени 3 230 лева-разноски в полза на ищеца. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска като основателен. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси с практиката на съдилищата. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира разноските пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че отношенията между страните по делото са уредени от договор за търговско представителство, сключен в писмена форма на 13.08.2007 г.между ДП „С. и възстановяване”-Строително поделение В. и ищцовото търговско дружество. По силата на самия договор ищецът се е задължил да посредничи при сключването на търговски сделки и сам да сключва такива от името и за сметка на ответното дружество във връзка с доизграждане на канализация и пречиствателна станция в [населено място], общ. С., за което му се дължи възнаграждение в размер на 2500 лева-месечно. Договорът е действителен, поради спазване законовото изискване относно писмената форма като форма за действителност и въпреки, че е сключен от поделение на ДП СВ, то според Правилника за устройството и дейността на ДПСВ, самото ДП е обвързано от същия, с оглед приетото по делото писмо от 27.05.2009 г. до директора на ДПСВ от страна на поделение В., в което първият е уведомен за така сключения договор с ищеца и не е възразил ,с което на практика го е потвърдил в хипотезата на чл.43 ТЗ. Ето защо и при липса на спор между страните относно изпълнението на договора за търговско представителство от страна на ищцовото дружество ответникът дължи и договореното възнаграждение за търсения с иска период В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но навежда оплаквания за несъобразяване на обжалваното решение с две решения на ВКС: Р №157/28.12.2011 на ВКС, І во т.о. по т.д. №126/11 и Р № 27/08.06.2011 г. на ВКС ІІІ г.о. по гр.д. № 102/10, постановени по реда на чл.290 ГПК и следователно представляващи задължителна за съдилищата практика. И двете решения са несъотносими към предмета на спора, тъй като касаят упълномощителната сделка по възникването на представителна власт във връзка с отношенията с третото лице, докато в случая релевантни са вътрешните отношения между търговеца и търговския пълномощник основани на действието на самия договор между тях. Не се сочат допълнителните основания за преценка допускане на касационно обжалване предмет на законовата уредба в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед липсата на формулиран правен въпрос и непосочване на допълнителните основания за преценка допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК такова не следва да се допуска / в този смисъл: т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/. Касаторът следва да заплати на ответната страна разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 750 лева-договорено и заплатено възнаграждение за адвокат, съобразно приложения договор за правна помощ и отбелязване плащането на сумата в самия него. По изложените съображения, съдът