Определение № 373 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 64140/ 31.05.2013 год. на К. А. Д. от [населено място], заявена чрез адв. П. К. - САК срещу Определение от 12. 04. 2013 год. по ч.гр.д. Nо 1922/ 2013 година на Софийския градски съд – Iг.о. С посоченото определение Софийският градски съд в правомощията на втора инстанция по реда на чл. 274 ал.2 и сл. ГПК е потвърдила Разпореждане от 17.11.2011 година по ч. гр.д. Nо 12125/2011 год. на Софийския районен съд- 86 с., с което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.Прието е, че липсва надлежно подадена в срок възражение по чл. 414 ГПК, след като приложеното по делото в копие възражение не съдържа подпис на служител на съда, нито в книгите на съда е отразено такова получаване на писмения документ. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са ценени доказателствата за подадено надлежно възражение по см. на чл. 414 ГПК, съдържащо печат и дата на съда. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че въпросите: неполагането на параф/ подпис/ от страна на служител на съда на документи/ молба, възражение и др./ подадени по конкретно дело, налага ли извод, че същите не съдържат официално удостоверяване; след като гражданите, страни по дела не разполагат с атрибутите на съда, положени на документа-дата и печат, следва ли да носят негативните последици на неположения от служителя подпис и какъв е вида и характера на възражението по чл. 414 ГПК и какви са правните му последици, покриващи общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а лисата на съдебна практика налага произнасянето по същите с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл.276 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с частната касационна жалба основания за отмяна по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но срещу необжалваем съдебен акт и е процесуално недопустим а. Законодателят с разпоредбата на чл. 407 ал.1 ГПК във вр. с чл. 404 ал.1 ГПК е предвидил възможността разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение / чл. 416ГПК/ да се обжалва, но само и доколкото самия изпълнителен лист не е редовен от външна страна или не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника- арг. чл. 406 ал.1 ГПК. Няма спор, че това обжалване може да се реализира само на една инстанция пред по-горния съд. В случая с обжалването пред Софийския градски съд жалбоподателката е К. Д. е изчерпала пътя на правораздавателен контрол по реда на обжалването, а обстоятелството, че самия съд е посочил, че постановения от него съдебен акт е обжалваем, не го прави такъв, след като в разпоредбата на чл. 407 ал.3 ГПК изрично е посочена само една група разпореждания –тези по чл. 404 ал.2 ГПК, който подлежат на обжалване по общия ред- т.е. на обжалване на две инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия