Определение № 2084 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ТД – Варна, със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител Д. С., срещу въззивно решение № 72 от 30.04.2024 г. по в.гр.д. № 92/2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 203 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 21/2022 г. на Окръжен съд - Разград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията срещу ответника Х. Ю. Х. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество първоначално на обща стойност 189 728,83 лв., а след допуснати изменения на иска и частичен отказ от претенцията – на стойност 14 510 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като се иска уважаване на предявените искове.

Ответникът Х. Ю. Х., [населено място], не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Проверката на комисията е образувана след получено уведомление от органите на прокуратурата, удостоверяващо привличането на Х. Ю. Х. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 319, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 253, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ. Проверката е образувана за периода от 27.01.2012 г. до 26.05.2020 г. Съдът е посочил, че основните спорни между страните въпроси са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата да иска отнемане на придобитото имущество, за което не е доказан законен източник на средства, и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона, и как следва да бъде направен изводът за несъответствие - дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество, или цялото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Съдът е приел, че отговор на тези въпроси е даден със задължителните постановки на Тълкувателно решение №4 по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Позовал се е на приетото в решението, че предмет на отнемане може да бъде само налично незаконно придобито имуществото, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и в последствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и в последствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. С тези съображения съдът е отхвърлил възражението на Комисията, че придобитото и отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, наналични в края на проверявания период, следва да участват в направата на извода за несъответствие. Посочил е, че при преценка за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ първо следва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съгласно дадените с тълкувателното решение разрешения и само ако между наличното в края на проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер на 150 000 лв., то при отчитане на обичайните и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на проверявания период е незаконно придобито. Въз основа на доказателствения материал по делото, е приел, че не са налице данни в началото на проверявания период ответникът да е притежавал недвижимо имущество и МПС. Установено е, че през проверявания период лицето е придобило по възмезден начин 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ...... в [населено място], ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и гараж с пазарна стойност към датата на придобиване 29 200 лв. съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза, както и е закупил общо шест леки автомобила, от които налични в края на периода са л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 15.12.2016 г. с пазарна стойност към датата на придобиване – 4 240 лв., и „БМВ М6“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 17.07.2018 г., с пазарна цена 90 000 лв. и отчужден след края на проверявания период - на 18.02.2021 г. с пазарна цена към датата на отчуждаване 83 910 лв. От протокол за доброволно предаване по досъдебното производство е установено, че на 13.05.2020 г. лицето е предало сумата от 510 лв., която се съхранява в банков трезор, а от заключение на приетата по делото счетоводна експертиза е установено и наличието на 194,07 лв. по банкова сметка на проверяваното лице. Съдът е направил извод, че към края на проверявания период стойността на установеното имущество възлиза на 118 044, 07 лева - сбора от придобивната цена на недвижимия имот в [населено място], на наличното МПС „Фолксваген Голф“, на отчужденото след края на периода МПС „БМВ М6“ и наличните суми по банкова сметка и в трезор. Доколкото стойността на имуществото е под 150 000 лева, съдът е приел, че не може да бъде формирано превишение в изискуемия се размер с притежаваното от лицето имущество в края на периода спрямо имущественото състояние в началото на периода, съдът е стигнал до заключение, че не е налице значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от същия закон, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на КОНПИ се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за прилагането на закона, както и за развитието на правото:

1. „Как следва да се определя размера на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР но ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период“ или съгласно определението на Апелативен съд – Варна?“.

2. „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредните разходи, за да се определи нетният доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?“.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице посоченото от касатора основание. Поставените въпроси имат отношение към достигането до решаващия извод на съда за понятието „имущество“ и съответно отхвърлянето на иска с оглед размера му към края на проверявания период, поради което същите са относими, но не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване. По поставените въпроси към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото тълкуване незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Поради наличие на задължителна практика на ВКС по поставените въпросите, същите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд