Определение № 1173 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 483/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 184/07.11.2022 г. по в.гр.д.№ 318/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260012/20.04.2022 г. по гр.д.№ 3163/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора и е уважен иск на Н. Т. К. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от 100 000 лева, ведно със законните лихви от 09.09.2017 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: кои са критериите при определяне на справедливия размер на обезщетението и дължи ли въззивният съд произнасяне по всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на производството. Според касатора, тези въпроси са разрешени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и установената практика на ВКС. От Н. Т. К., чрез адвокат Х. Г. от АК-София, е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, на основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.2б ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършени тежки престъпления от общ характер, по които наказателното производство е прекратено. Съдът е установил, че ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 1/2009 г. на ОП Пловдив с постановление от 19.08.2009 г. на ОСО при ОП Пловдив, за престъпления по чл.282, ал.2, пр.2, вр.с ал.1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" от 4000 лева, а с определение от 18.09.2009 г. Н. Т. К. е отстранен от заеманата длъжност „кмет на община". Исканията да бъде отменена мярката за процесуална принуда на ищеца са били отхвърлени до 02.08.2011 г., когато тя е отменена. Съдебното производство е прекратено от Окръжен съд Стара Загора на 09.01.2012 г. и изпратено на Специализиран наказателен съд по обвинения в престъпления по служба, присвояване на чужди движими вещи и участие в организирана престъпна група, но след множество констатирани нарушения и връщане на делото на прокуратурата за отстраняването им, по молба на ищеца от 18.03.2016 г., Окръжен съд Стара Загора прекратява наказателното производство срещу него. Определението на съда е в сила от 28.03.2016 г. При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от отговор на повдигнатия въпрос: „Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ -глобално или поотделно за всяка една от претенциите?", който следва да се даде по тълк. дело № 1/2022 г. от ОСГК на ВКС, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, IV г.о.