Определение № 152 от 08.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 36137/18.12.2014 година на С. С. К. и Н. К. К. чрез адв.М. Т. – АК В. срещу Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна по уважения иск по чл. 108 ЗС, а качеството им на трети –лица помагачи на ответниците Поддържа се, че решението е изцяло неправилно, като постановено при превратно тълкуване на доказателствата в рамките на проведения косвен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ищците, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: за необходимостта от обсъждане на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните по наведените от тях твърдения и възражения, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 298 от 28. 04.2010 година по гр.д. Nо 3972/2008 год. на год. на ВКС- IV отд., постановено по чл. 290 ГПК и на Решение No 24 oт 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008год, на ВКС- I отд., Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по поставения материално правен въпрос допустимо ли придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,с изтичане на пет-годишен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС от влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги 10 години, съгласно чл. 79 ал1 ЗС ,въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС - Т Р Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация И. К. и Й. К., с който се оспорват доводите на касатора и защитата му за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поради липса на материално-правен или процесуално-правен въпрос имащ качеството на обуславящ изхода на спора, и същият да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, изложени са и съображения по неоснователността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за защита пред касационния съд. С втора касационна жалба вх. Nо 36659/29.12.2014 година, В. К. Д. и А. Н. Д. чрез адв.К. К. АК В., обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна, в качеството им ответниците по уважения по отношение на тях ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че решението е изцяло неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на изложени мотиви по направеното основно възражение за нищожност на реституционното решение 675/ 14.02.2000 година на ПК-В. в предметната рамка на проведения косвен контрол за материална законосъобразност, при нарушение на материалния закон- чл. 14 ЗСПЗЗ и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: за служебното провеждан на косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение, постановено в административно производство по реституция по ЗСПЗЗ при релевирана нищожност и относно задължението за излагане на мотиви по възраженията при обсъждане на всички доказателства, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 1300 от 18. 11.2008 година по гр.д. Nо 5533/2007 год. на год. на ВКС- V отд., и на Решение No 476 oт 17.03.2005 год. по гр.д. Nо 2712/2003 год. на ВКС- IV отд. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по поставения материално правен въпрос от кой момент следва да бъде зачитано придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, при кратката придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС - Т Р Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационна жалба на В. и А. Д. - третите лица С. К. и Н. К., с който отговор по същество не се оспорват доводите на касаторите за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поради обусловеност от поставените материално-правни и процесуални въпроси към доводите, въведени с тяхната касационна жалба, изложени са и съображения за основателност на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на чл.280 ал.2 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото, характера на заявения иск – ревандикационен иска на реална част от 1000 кв.м. от ПИ с обща площ от 4 560 кв.м. в [населено място], кв. Г. и дадената данъчна оценка от 21 075 лв. на спорната част и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационните жалби са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с което е уважен заявения от И. С. К. и Й. С. К. иск, като на основание чл. 108 ЗС ответниците В. Д., А. Д. и П. Х. да предадат собствеността и владението на следния недвижим имот- РЕАЛНА част от 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5403.4149 по КК, бивш имот 293, [населено място], кв..“Г.“ м.“Б.-юг“, целят с площ от 4560 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в рамките на проведения косвен контрол за материална законосъобразност на реституционния административен акт- решение на ПК, ищците като наследници на С. И. К., са доказали, че извършената в тяхна полза реституция на земеделска земя на притежаван от наследодателя им земеделски имот ,в терен по парагр. 4 ЗСПЗЗ, е в съответствие на законовите процедури и изисквания, прието е, че заявените права на собственост на третите лица, както и на ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност не са възникнали, тъй като до момента на реституцията придобивната давност не е текла. След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване НЕ МОЖЕ бъде допуснато по нито една от двете подадени касационни жалби, поради липса на предпоставките на закона. По касационната жалба на С. С. К. и Н. К. К. Поставеният с изложението правен въпрос не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване .Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК правният въпроса следва да има разрешение в рамките на спора по делото, като даденото разрешение на въззивния съд е взето в противоречие със съществуваща задължителна съдебна практика на ВС/ВКС, обективирана в ПП на ВС, ТР на ОСГК на ВКС, ТР на ОСГТК на ВКС или постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК. Въпросът за необходимостта от обсъждане на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните по наведените от тях твърдения и възражения, не може да се приеме за специфичен правен проблем, обусловил изхода на спора, доколкото същият като процесуално задължение на съда при вземане на решения е характерен за всяко едно съдебно исково производство и доколкото това задължение не се съблюдава от съда, то винаги е предмет на обсъждане в рамките на проверката за законосъобразност. Само по себе си твърдението на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на посоченото изискване е оплакване касаещо законосъобразността на съдебния акт, но не може да бъде едновременно и довод за селекция и допускане на касационното обжалване.Посочените решения на съда по л. 290 ГПК касаят именно проверка в рамките на законосъобразността. Вторият материално правен въпрос за допустимостта да се придобие имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ ,с изтичане на пет-годишен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС от влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги 10 години, съгласно чл. 79 ал.1 ЗС, също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване поради противоречие със задължителната практиката на ВКС - Т Р Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС, тъй като обуславящият изхода на конкретния спор за придобивното основание касае началния момент от който тече срока, а не касае въпроса дали следва да се приложат правилата за кратката придобивна давност или по-дългия срок на давността, след като при данните по делото срокът и по чл. 79 ал.1 респ. ал.2 ЗС не е налице. По касационната жалба на В. К. Д. и А. Н. Д. Искането да се допусне касационното обжалване не може да бъде уважено, след като въпросът за служебното провеждания косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение, постановено в административно производство по реституция по ЗСПЗЗ при релевирана нищожност и относно задължението за излагане на мотиви по възраженията при обсъждане на всички доказателства, не може да се приеме, че е разрешен е смисъл, обратен на този по Решение Nо 1300 от 18. 11.2008 година по гр.д. Nо 5533/2007 год. на год. на ВКС- V отд., и на Решение No 476 oт 17.03.2005 год. по гр.д. Nо 2712/2003 год. на ВКС- IV отд. С посочените решения, касаят момента на приключване на реституционната процедура, съобразно на действащи правила на ЗСПЗЗ към момент, различен от този, в който е приключила реституцията на спорния недвижим имот по делото и действащите към този момент правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което и самата практика се явява неотносима към поставения материално правен въпрос. Цитираните съдебни решения са неотносми и по същество, доколкото не засягат проблема с провеждане на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност или нищожност на решението за възстановяване на собствеността на земеделски земи, изведен с поставеният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Правният въпрос от кой момент следва да бъде зачитано придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, при кратката придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС - Т Р Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване, тъй като произнесеното решение не съдържа изводи, в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд