Определение № 87 от 08.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2400/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалби на Е. Д. М. срещу решение №987/20г., постановено по в.гр.д. 2214/19г. на САС, с което е отхвърлен искът му по чл. 45 ЗЗД срещу А. З. за плащане на обезщетение в размер на 50000лв. за нанесена обида в публикация на интервю с прокурор А. А. в електронно издание на в-к „Труд” от 27.10.2015г., в съдържанието на което ответницата е направила уточнение „(К.- б.а)“. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл.280, ал.1, т. 3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. За да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че посочването на прякор на лицето в публикацията не е противоправно деяние, защото не е оценка, изразяване на отношение или поставяне на епитет, а е посочване на факт- с този прякор лицето е известно в обществото. Освен това не били доказани неимуществените вреди, включително здравословните проблеми на ищеца, които се твърдят в исковата молба. Според касатора решението е неправилно тъй като не можело вината на едно лице да се извинява с вината на друго, както и деликтната отговорност не била колективна, а индивидуална. Очевдно било, че прякорът е употребен не за разпознаването на лицето, а за да бъде обиден. Необосновано било прието, че не са настъпили неимуществени вреди, не били обсъдени показанията на св. И. в нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с това е поискано допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като разрешеният от въззивния съд правен въпрос бил от значение за развитие на правото и за уточняване на точния смисъл на закона, но в изложението не е формулиран този правен въпрос. Освен това се изразява становище, че касационните основания, наведени в жалбата обосновават очевидна неправилност на въззивното решение. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК съгласно задължителните указания на т.р. №1/2010г. на ОСГТК е необходимо да е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, този въпрос е обусловил правните изводи и разрешаването му е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, а с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може служебно да извежда правен въпрос в полза на касатора. Поради липсата на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК не е необходимо да се преценява наличието на допълнителната предпоставка, която изисква разрешаването на въпроса де е от значение за установяване на точния смисъл на правната норма и за развитие на правото. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно решение №62/12 на ІV ГО за вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация. Съдебната практика непротиворечиво приема, че за обида и клевета се носи деликтна отговорност, като в последният случай е необходимо разпространените фактически твърдения, които позорят адресата, да не са верни. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в случая не се касае за обида, доколкото не е изразено отношението, оценката на автора, както и че не е налице състав на клеветата, доколкото е разпространен факт, който е публично известен. Не се констатира и противоречие в мотивите на решението, които да обуславят неговата неправилност (формално- логическо противоречие или нарушение на правната логика). Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО