Определение № 328 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 459/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на З. „П.” /н./ срещу определение № 5 от 05.01.2016г. по в.т.д. № 627/2016г. на Варненски апелативен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че процесният трафопост е с недоказана собственост и че с продажбата му няма да се покрият разноските по производството. Поддържа, че съдът не е отчел, че се търси защита на кредиторите с попълване на масата на несъстоятелността, както и че при наличие на непродадени активи няма кой да предплаща разноски. Сочи, че забавянето на продажбата на трафопоста като специфично съоръжение и предмет на закупуване от лицензиран купувач не е по вина на синдика, а по вина на електроенергийното дружество, както и че последното не проявява грижа към съоръжението и задължава текущото му обслужване и периодичните прегледи да се извършват за сметка на потребителите, прикачени към него и плащащи енергията на специализирания доставчик. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поставя следните правни въпроси от значение за развитие на правото:

1. При наличие на непродаден актив /Трафопост/, част от масата на несъстоятелността, производството да бъде спряно, без този актив да се осребри, като за него има констативен нотариален акт за собственост, изготвен при обстоятелствена проверка през 2012г.

2. Явява ли се безстопанствен активът или ничий, след като за него е известно, че не е държавен или общински, след надлежна проверка от нотариус, с представена фактура пред нотариуса за закупуването му от ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място], общ. Р. през 1996г. и липсата на документ, че е бил държавен и е предоставен при приватизацията на електроенергийните дружества?

3. След отговорите на първите два въпроса, следва ли трафопостът да е собственост на несъстоятелната кооперация, след като електроенергийното дружество не е изпълнило задължението си да го закупи в срок, който законът от 2002г. повелява?

4. Явява ли се признание, че трафопостът не е собственост на електренергийното дружество, след като не полага грижа за текущото му обслужване, а задължава прикачените към него потребители на електрическа енергия за тяхна сметка да му правят профилактика?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови определението си, въззивният съд е посочил, пред съда по несъстоятелността молителят е обосновал искането си за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност с наличието на първата хипотеза на чл.632, ал.2 ТЗ – наличие на достатъчно имущество /трафопост/, който да бъде реализиран чрез продажба. При преценка за наличието на предпоставките на посочената разпоредба е изложил съображения, че имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, съответно да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на първоначалните или текущите разноски в производството по несъстоятелност. Приел е, че посоченият от кредитора актив – трафопост, по характера си е актив, който, дори и да се приеме, че е собственост на длъжника, не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Поради това е достигнал до извода, че твърдяният от кредитора актив не може да обезпечи текущото разплащане на разноските, поради което правилно първоинстанционният съд е задължил кредиторите да внесат необходимата сума за предплащане на разноските по чл.629б ТЗ. В допълнение, въззивният съд е посочил, че това имущество не е новооткрито, а е съществувало и към момента на постановяване на решение по чл.632, ал.5 ТЗ за спиране на производството, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван, каквото се цели с молбата за възобновяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В т.1 от изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От една страна, искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението на касатора, че производството по несъстоятелност е спряно, въпреки наличието на непродаден актив – трафопост, част от масата на несъстоятелността, без да е формулиран конкретен въпрос. Дори и да се приеме, че въпрос е поставен, той се отнася до законосъобразността на направената от съда по несъстоятелност преценка за наличие на основание за спиране на производството по несъстоятелност и не е включен в предмета на настоящото производство, което е по искане за възобновяване на основание чл.632, ал.2 ТЗ на спряното производство по несъстоятелност. От друга страна, при обсъждане наличието на предпоставките на чл.632, ал.2 ТЗ въззивният съд е съобразил конкретните факти по делото, а именно вида и стойността на имуществото, което би могло да бъде осребрено с цел набавяне на средства за развитие на производството, както и вече извършената от съда преценка в решението по чл.632, ал.5 ТЗ и в постановеното определение по чл.629б ТЗ за недостатъчност на това имущество на длъжника за покриване на началните разноски по несъстоятелността. Тази преценка е винаги обусловена от обстоятелствата по конкретния случай и това изключва извод за наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което частният жалбоподател се е позовал формално, без да е изложил доводи за обосноваването му.

Останалите правни въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не отговарят на общото условие на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Крайният извод на въззивния съд не е основан на преценката му за собствеността върху посоченото от молителя имущество, а на преценката му, че това имущество не е новооткрито, съществувало е към момента на постановяване на решението по чл.632, ал.5йъ ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност и същото не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение