Определение № 3100 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1117/2024 г.

Производството по т.д.№ 1117/2024 г. е образувано по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], срещу решение № 334/11.03.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 3354/2023 г. от Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4398/03.11.2023 г. по гр.д.№ 18913/2022 г. на Пловдивски районен съд за осъждане на касатора да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на „Пловдивска консерва“ АД, [населено място], сумата от 13402,38 лв., представляваща средномесечния пазарен наем за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. за ползването на цистерни, пълни с гориво, собственост на ДА „ДРВВЗ“, разположени на площадката на „Пловдивска консерва“ АД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а ответникът въвежда възражение за недопустимост на касационната жалба. Върховният касационен съд, І т.о. констатира, че подадената касационна жалба е недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за ползване на собствени на ищеца – ответник по касационната жалба цистерни след прекратяване на сключен на 14.03.2008 г. договор за съхранение на гориво, като не е изпълнено задължението на касатора да премести горивото. Исковата претенция е основана на последиците от прекратяване на търговска сделка, поради което делото е търговско и с оглед цената на иска – под 20000 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд