Определение № 1443 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 898/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Р. А. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в обжалваната от ищеца част, с която на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по отношение на приетите за недопустими искове по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на решения на ищеца, взети в качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• недопустими ли са искове за нищожност на решения на общо събрание, въз основа на които се установяват обстоятелства, подлежащи на вписване, които не са вписани, и

• има ли действие по отношение на едноличния собственик на капитала решение на общото събрание, от което се установяват обстоятелства, подлежащи на вписване, но които не са вписан до прогласяване на тяхната нищожност.

При условията на евентуалност основанието по чл. 280. ал. 1, т. 3 ГПК е въведено с въпроса съществува ли правен интерес за съдружник (респ. едноличен собственик на капитала) от водене на иск за установяване на нищожност на формално взети решения от общото събрание, от които се установяват обстоятелства, подлежащи на вписване, в хипотеза, в която обстоятелствата не са вписани.

Поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросите се отнасят към хипотезата, когато подлежащо на вписване решение не е вписано и пряко произтичат от поддържаната от ищеца теза, че в разглеждания случай обстоятелствата по взетите решения, макар и да са били вписани, впоследствие са били заличени, т. е. следва да се считат за невписани към настоящия момент. Такива съображения - приравняващи заличаването вписано обстоятелство към липса на вписване - в мотивите на обжалваното определение не се съдържат, обратно - въззивният съд изрично е приел, че извършеното в хода на процеса заличаване е без значение за допустимостта на исковете.

С тези мотиви съдът