Определение № 2857 от 30.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 7/13.01.2026 г. по в.гр.д.№ 891/2025г. по описа на ОС Русе, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени исковете на С. Н. Х. по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размери съответно от 15 000 лева и от 1600 лева.. Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в частта по иска за неимуществени вреди с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обуславящ изводите на въззивната инстанция, е поставен в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Изведен като разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/68г.; т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е и въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, доколкото се твърди, че в обжалваното решение липсват мотиви досежно причинно –следствената връзка между незаконното обвинение и заявените за репарация вреди. Насрещната страна по жалбата – ищецът С. Н. Х., не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: За да уважи иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства – писмените и показанията на св. Х., следното: Образуваното срещу ищеца наказателно производство по обвинение за престъпление по 343б, ал.3 НК е започнало на 01 април 2021г., а с присъда на РС Русе от 10 февруари 2022г. е бил признат за виновен в извършването му;наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК; глоба в размер на 700.00 лева, а на основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. С решение на ОС Русе от 29 май 2023 присъдата била потвърдена, а с решение №16 от 25 януари 2024г. на Апелативен съд Велико Търново, ВНОХД №780/2022г. делото било възобновено и решението на окръжния съд - отменено. При новото разглеждане от делото присъдата от 10 февруари 2022 г. била отменена изцяло и ищецът С. Н. Х. бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Във връзка с наказателното преследване ищецът е изпитвал стрес, преживял е семейни конфликти с родителите и съпругата си, социална изолация, накърняване на доброто име в обществото, ограничаване на възможността за обработване на земеделска земя, а поради отнемането на СУМПС е нямал възможност да вози децата си на училище в [населено място], което е довело до затруднения за семейството. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е коментирал чистото съдебно минало на ищеца; обстоятелството, че не е бил лишен от адвокатска защита; че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на НК; че спрямо него не е била взета мярка за неотклонение; че не е било ограничено правото му на свободно придвижване; първоначалното условно осъждане на ищеца; местоживеенето на ищеца в малко населено място; липсата на медийно разгласяване на случая, както и разумната продължителност на наказателното преследване. Изрично са отречени като фактор от значение за справедливия размер на обезщетението предходните административни нарушения по ЗДвП на ищеца. В отговор на доводите на ответника е прието, че наложените спрямо ищеца принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и дерегистрация на управлявания от него автомобил – макар формално да са постановени по реда на административното право, са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с повдигнатото наказателно обвинение, доколкото са автоматична и неизбежна последица от инкриминираното деяние и съпътстват наказателното преследване като част от общия репресивен механизъм на държавата. Съвкупната оценка на изложени обстоятелства е мотивирала въззивния съд да определи сумата 15 000 лева като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси са обуславящи, а според разрешенията им в задължителната практика на ВКС / ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС/, както и основаната на нея константна практика на ВКС, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ касаят както характеристиките на наказателното производство, така и отражението на незаконното обвинение върху битието и здравето на ищеца. Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване. Причинната връзка на обичайните вреди /стрес и притеснения от повдигнатото обвинение; страх от несправедливо осъждане; смущения в социалното общуване и подобни/ с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване. При условията на пълно главно доказване следва обаче да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и професионална среда и др., както и причинната връзка на специфичните вреди с незаконното наказателно преследване. Касационният контрол се налага за проверка дали с обжалваното решение въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения на съдебната практика. Касаторът не дължи държавна такса. Така мотивиран, настоящият състав