Определение № 46 от 01.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 18/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 7138 от 22.11.2011г., подадена от Д. М. И., В. Д. Танкова, двете от [населено място] и Т. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. К. Немски срещу решение № 232 от 19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 223 по описа за 2011 г. на Ловешки окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил положителния установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор № 81476.18.24 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в землището на [населено място], област Л., местност „Л.”, начин на трайно ползване – ливада, с площ от 419 кв.м., при граници: имоти с идентификатори: 81476.18.95, 81476.18.21, 81476.18.26, и 81476.18.92. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [община]. В. решение е постановено и касационната жалба е подадена в деловодството на Окръжен съд Ловеч след 21.12.2010г., поради което по аргумент на противното основание от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост, какъвто е предявеният в настоящото производство установителен иск, е данъчната оценка, а като няма такава - пазарната цена на вещното право. В първоинстанционното производство е представена експертна оценка за определяне стойността на недвижим имот, съгласно която пазарната цена на имота е в размер на 70 лева. Ето защо въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.