Определение № 3815 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2023 г.

Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23195/18.10.2023 г. на С. А. М., чрез адвокат В. Я., подадена срещу определение № 2392 от 29.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2387/2023 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното пред ВКС определение Софийски апелативен съд е отменил определение № 9441 от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № 8870/ 2023 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молба по чл. 390 ГПК, като вместо това въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, който ще бъде предявен от В. С. Р. срещу С. А. М., за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 06.09.2019 г. при осъществяване на полети с парапланери и предизвикан от действията на ответницата М., чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: собствените на ответницата идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение: жилище, апартамент, който обект представлява първи етаж от сграда № 1 с идентификатор ****, състояща се от партерен етаж, първи етаж и таванско помещение, находяща се в [населено място], [улица], при съседи на самостоятелния обект: под обекта - самостоятелен обект с идентификатор *****, на същия етаж - няма, над обекта - таванско помещение, ведно с поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № 18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 268 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с таванското помещение в същата сграда; апартамент № 45, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 72.24 кв.м, състоящ се от две стаи, стол, кухненски бокс, при съседи: ап. № 44, ап. № 46, коридор, заедно с таван № 6 със застроена площ от 5.55 кв.м, при съседи: таван № 5, таван № 10, таван № 7, коридор, ведно с 0.969 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Въззивният съд е съобразил, че В. С. Р. е подала молба с правно основание чл. 390 ГПК - за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще предяви срещу С. А. М. за заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 06.09.2019 г. при осъществяване на полети с парапланери и предизвикан от действията на ответницата М.. Моли се обезпечението да бъде допуснато чрез вписване на възбрана върху имоти, собственост на бъдещата ответница. Излагат се твърдения, че ищцата е лицензиран пилот-парапланерист и в качеството си на такъв е летяла с парапланер в рамките на фестивал „Въздухария“, провеждан край [населено място] на 06.09.2019 г. В същия ден С. М., която не притежавала лиценз за управление на парапланер, излетяла след Р., навлязла в нейната зона за летене и причинила инцидент, при който последната претъпяла сериозни травми, включително счупване на гръбнака. От част от тях Р. успяла да се възстанови след тежко и болезнено лечение, но останали и трайни увреждания на здравето й - намален обем на движение на пръстите на левия крак, намален обем на движение на всички мускули от подбедрицата на десния крак, като изобщо липсвало движение в мускулатурата, отговаряща за повдигането на глезена нагоре; намален обем на движение на бедрените мускули на десния крак. Засегната била мускулатурата на кръста отдясно и инервацията отдясно на част от правия коремен мускул. Налице било изкривяване на опашката навътре и отчупване на края на сакралната кост. Останали три импланта, които захващат три прешлена на гръбнака и ограничават движението на торса. Всичко това водело до изкривена походка поради стъпване накриво на самия свод на ходилото и съответно - накуцване при ходене, неправилна стойка и сколиотична деформация на гръбнака. Тези увреждания пречели на Р. да упражнява професията си на треньор по бойни изкуства, като и да практикува хобитата си. Налице била 30 % намалена работоспособност, призната с решение на ТЕЛК. Въззивният съд е посочил, че към молбата по чл. 390 ГПК са приложени копие от лиценз на В. Р. за пилот-парапланерист, писмо от Български национален аероклуб, от което е видно, че ответницата няма такъв лиценз, кадри от видеоклип, заснет от участник във фестивала, на който е записан инцидентът, копие от авиотехническа експертиза, изготвена от инж. П. П. по д. пр. сл. д. № 72/2021 г. по описа на ОП – Пловдив, съгласно която вещото лице е стигнало до извод, че причина за инцидента е поведението на М.. Представени са и медицински документи относно уврежданията, които Р. е получила вследствие на инцидента, както и документи, удостоверяващи притежаването на право на собственост от бъдещата ответница върху описаните в молбата имоти, които да послужат като обезпечение на бъдещия иск. Софийски апелативен съд е изложил, че при искане за допускане на обезпечение на иск съдът, на първо място, трябва да провери дали същият е допустим, а след това да прецени дали е вероятно основателен и дали поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Необходимо е също да бъде обоснована обезпечителна нужда. Намерил е, че бъдещият иск е допустим, доколкото се излагат обстоятелства, обуславящи активната процесуална легитимация на молителката да предяви бъдещия иск, както и пасивната процесуална легитимация на ответницата. Приел е, че при искове за заплащане на парична сума обезпечителна нужда винаги е налице, тъй като става въпрос за парично вземане и ответникът винаги би могъл да се лиши от наличните парични средства или имущество, с които да бъде удовлетворено вземането на ищеца. При преценка вероятната основателност на иска, съдът е взел предвид трайно установената практика на ВКС, съгласно която следва да се изхожда от въведените от ищеца твърдения и представените писмени доказателства, които съдържат доказателствени факти, установяващи претендираното право или изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното право, както и че с оглед степента на защита, която дава обезпечителното производство, а именно - само докато трае висящността на исковия процес, тази преценка за вероятната основателност на иска е най-обща и не е необходимо да е подробно мотивирана, нито е нужно съдът да издири и приложи всички относими към спора материалноправни норми. Това той следва да направи едва при разрешаването на материалноправния спор в исковото производство. Изхождайки от тези разяснения, въззивният съд е намерил, че в конкретния случай, въз основа на събраните доказателства, може да бъде направен извод за вероятна основателност на бъдещия иск - макар изготвената в досъдебното производство експертиза да не може да се ползва в гражданския процес, същата представлява частен документ, който обективира направените от експерта констатации; представените единични кадри от видеоклип също биха могли да послужат като веществени доказателства за установяване на твърденията на ищцата, като от тях е видно, че действително е осъществен сблъсък между два парапланера; от медицинските документи се установяват настъпилите увреждания за здравето на молителката. С оглед на така изложеното, съдът е приел, че са налице изискванията на закона за допускане на обезпечение на бъдещия иск, така както е формулиран в молбата по чл. 390 от ГПК. Посочил е и че обезпечението следва да се допусне без внасяне на гаранция, тъй като самата обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, не засяга правната сфера на бъдещия ответник до такава степен, че да го лиши от ползването на неговата собственост. Тя ще доведе само до невъзможност бъдещата ответница да се разпорежда с имотите, без да й пречи да упражнява останалите елементи от правото на собственост. Заключил е, че възбраната следва да бъде наложена и върху двата имота, описани в молбата, предвид установеното от приложените документи обстоятелство, че първият имот се притежава от ответницата в съсобственост, а вторият е обременен с пожизнено право на ползване в полза на две физически лица. Жалбоподателката атакува въззивното определение като неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, на първо място, се позовава на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В тази връзка сочи, че доказателствата към молбата по чл. 390 ГПК са представени в копие, без необходимата заверка на страната; визира изложените от въззивния съд съображения за допускане на обезпечението без гаранция. На второ място, в изложението е налице позоваване на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Следва ли да са налице убедителни писмени документи, въз основа на които може да се направи предположение за вероятна основателност на иска; 2. Може ли съдът да приеме бъдещия иск за вероятно основателен, без да е налице твърдение от молителя за наличието на задължителни елементи от фактическия състав на бъдещия иск, които следва да са налице за неговото уважаване; 3. В случай че липсва преценка на съда по отношение на „убедителността“ на представените писмени доказателства, следва ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск, без да се присъди внасяне на гаранция. По първия въпрос се сочи противоречие с определение № 180/30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 9/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; по втория – с определение № 60380/02.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2846/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., а по третия – с определение № 435/21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1319/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК урежда, че определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение, подлежат на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Настоящият съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията му за това са следните: По първия формулиран въпрос актът на Софийски апелативен съд не влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателката определение № 180/30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 9/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и с трайно установената практика на ВКС, досежно начина, по който следва да бъде извършена преценката за основателността на искането за допускане на обезпечение по реда на чл. 390 и сл. ГПК. Както се приема в правната теория и съдебна практика, обезпечителният процес има охранителна функция. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. То цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса. За да бъде допуснато обезпечението, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 ГПК - искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Възможно е допускане на обезпечение и без да са налице убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска, като в този случай е необходимо представяне на гаранция. Съдът определя гаранция и когато ищецът е представил документи, но същите не създават у съда убеждение за вероятна основателност на иска. В конкретния случай съдът е извел обоснован извод за наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска. Вторият въпрос е формулиран според защитната теза на жалбоподателката, че в случая липсват твърдения на В. Р. за противоправност на действията на С. М.. Тази теза не намира подкрепа от делото – видно от исковата молба, в нея са изложени подробни съображения в какво се състои противоправността на поведението на ответницата, довело до инцидента. Ето защо, така поставеният въпрос е изцяло ирелевантен и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е формулиран според твърдения на жалбоподателката, които не отговарят на изложените от Софийски апелативен съд мотиви. Последният е извел изричен извод за вероятна основателност на бъдещия иск, като е изходил от представените с молбата по чл. 390 ГПК доказателства, т.е. намерил е последните за убедителни. Същевременно въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Конкретно, с оглед наведените доводи от жалбоподателката, следва да се посочи, че определението на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, предвид допускане на обезпечението без гаранция. Както бе отбелязано по-горе, от изложените от съда мотиви става ясно, че той е намерил бъдещия иск за вероятно основателен – подкрепен с убедителни писмени доказателства, в който случай чл. 391 ГПК дава възможност обезпечението да бъде допуснато и без определяне на гаранция. Що се отнася до твърдението в жалбата, че въззивният съд е взел предвид представени в незаверен вид копия от документи, то същото не се подкрепя от материалите по делото, доколкото всички документи към молбата по чл. 390 ГПК са заверени. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,